Определение № 310 от 22.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1768/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.74/29.01.20 по г.д.№.14/20 на АС Бургас производството по делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по преюдициално запитване, отправено с определение от 23.03.18 по г.д.№.3406/16 на СГС, по което е образувано дело №.С-234/18 на СЕС и по преюдициално запитване, отправено с определение от 2.04.19 по г.д.№.704/17 на СГС предвид разпоредбата на чл.633 вр. с чл.631 ГПК. Постъпила е частна жалба от КПКОНПИ, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. При позоваване на § 5 ал.2 от ПРЗ вр. чл.153 ал.6 ЗПКОНПИ и на решение №.13/13.10.12 на Конституционния съд по к.д.№.6/12 се поддържа, че въпросите, поставени в отправените преюдициални запитвания, не са от значение за преценката на допустимостта на образуваното въззивно производство; сочи се, че предвид цитираните норми производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество не е обусловено от хода на наказателното производство, което е само повод за образуване на производството по ЗПКОНПИ. Ответните страни Д. Р. Г. и Р. Д. Г. оспорват жалбата. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Разпоредбата на чл.628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл.631 ал.1 изр.1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл.631 ал.2 ГПК). Решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България (чл.633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 вр. чл.631 ал.1 изр.1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. В случая страните не спорят, че към момента на постановяване на определението за спиране в СЕС е било висящо производството по д.№.С-234/18, образувано по отправено преюдициално запитване от СГС от 22.06.2018г. с искане за тълкуване на Директива 2014/42/ЕС-по което са поставени общо шест въпроси, които въззивният съд е посочил, че са от съществено значение за постановяване на въззивния му акт. Жалбоподателят в подадената частна жалба оспорва този извод, твърдейки, че производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество не е обусловено от хода на наказателното производство. Доколкото именно това е един от въпросите, предмет на отправено преюдициално тълкувателно запитване - което цели да установи точното значение на посочените в него общностноправни норми, и единственият, който е компетентен да тълкува тези норми, като изяснява съдържанието и приложното им поле, е Съдът на ЕС, следва да се приеме, че към посочения момент спирането на производството е било необходимо. Изводът за правилност на обжалвания акт се потвърждава и от обстоятелството, че постановените от СЕС преюдициални тълкувателни заключения се ползват със задължителна сила на тълкуваното нещо, която обхваща както диспозитива, така и мотивите им, като задължителната им сила не се отнася само до националния съд, отправил запитването, но и до всички национални съдилища, които са сезирани или биха били сезирани със същото дело. Доколкото преюдициалните тълкувателни заключения са с обратно действие /освен ако Съдът изрично не ограничи действието им във времето/, при наличие на вече отправено запитване, преди постановяване на решение от СЕС по тълкуване на съответната норма от общностното право, евентуално произнасяне от национален съд би било в противоречие с установените процесуални правила. От друга страна спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск при разглеждане на делото във всяка инстанция, обезпечава законосъобразното развитие на процеса и допустимостта на съдебното решение /в този смисъл и опр.№.138/21.03.19 по ч.г.д.№.631/19, ІV ГО, опр.№.444/11.10.19, ІV ГО по ч.г.д.№.3621/19, опр.№.165/4.05.20 по ч.г.д.№.990/20, III ГО/. Предвид изложеното атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като съставът трябва да съобрази, че понастоящем вече е налице произнасяне по д.№.С-234/18 на СЕС. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,