Определение № 10436 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10261/2025 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от А. А. Ф., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез адв. А. Захариева, назначена от Националното бюро за правна помощ, срещу определение № 30094/15.09.2025 г., постановено по адм. дело № 6181 по описа за 2025 г. на Административен съд София-град, с което на основание чл.159, т.2 АПК е оставена без разглеждане жалба на А. А. Ф., против Решение № 3651/02.06.-2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е постановен отказ да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут и е прекратено производството по делото. С частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основно се твърди, че съдът не е събрал категорични данни, че чужденеца е извън пределите на България и поради това неправилно е ангажирал хипотезите на правни норми обуславящи прекратяване на производството.Иска отмяна на определението и продължаване на производството по жалбата. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците, редовно уведомен по реда на чл. 232 от АПК, не е подал писмено възражение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Пред административния съд А. А. Ф., гражданин на Сирия, е представляван от адв. А. Захариева, назначена от Националното бюро за правна помощ, Съдът е съобразил представената по делото докладна записка от дата 11.07.2025г. от началник отдел ПМЗ - кв. Овча Купел", в която е отразено, че оспорващият А. А. Ф., роден на [дата]., гражданин на Сирия, е в неизвестност от 04.07.2025 г., която информация е била потвърдена и от адв. А. Захариева, на базата на данни от МОМ в молбата й от 04.08.2025 г. При тези данни, за да постанови обжалваното определение, съдът е съобразил в мотивите си, че „жалбата по делото е подадена от адвоката, като същата не е потвърдена от оспорващия, който е непълнолетен и извършва правни действия самостоятелно, със съгласието на законните си представители - чл.4, ал.2 от Закона за лицата и семейството. Правата на назначения адвокат по реда на чл.25, ал.1 ЗУБ във връзка с ал.З от същата разпоредба са за процесуално представителство и при положение, че непридруженият непълнолетен се намира на територията на Република България. От никоя разпоредба не следва, че назначеният адвокат по реда на чл.25, ал.1 ЗУБ има право да води дела когато чуждият гражданин, в случая непълнолетен, е в неизвестност и няма данни, че се намира на територията на страната. Освен това се касае за производство за лично неимуществено право, като в случай на лице в неизвестност е недопустимо от негово име да се претендират такива права. Следователно, упражняването на правото на жалба от името на А. А. Ф. самостоятелно от адвоката и процесуално представителство по делото в негово отсъствие, не отговаря на изискването на чл. 25, ал. 1 от ЗУБ и предпоставя оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство, на основание чл. 159, т. 2 от АПК.“ Определението е неправилно, тъй като е необосновано. Съгласно чл.25, ал.1 ЗУБ „ Непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, който се намира на територията на Република България, се представлява в производството по този закон от адвокат, вписан в регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ, определен от председателя на бюрото или от оправомощено от него длъжностно лице.“ В случая по силата на императивната норма, А. А. Ф. е непридружен непълнолетен чужденец, търсещ международна закрила и задължително се представлява в производството по този закон от адвокат, вписан в регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ, в която хипотеза е назначена и адв. А. Захариева. Обсъжданата в мотивите от съда докладна записка от дата 11.07.2025г. от началник отдел ПМЗ - кв. Овча Купел" не дава категорични данни, че чужденеца е извън пределите на България, а само че е в неизвестност, поради което не е отпаднала необходимостта по силата на чл.25, ал.1 ЗУБ да бъде представляван от адвокат, който да извършва от негово име съответните процесуални действия, в частност оспорване пред съда на Решение № 3651/02.06.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците. Предвид изложените мотиви обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото бъде върнато на същия състав на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорване от А. А. Ф., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез адв. А. Захариева на Решение № 3651/02.06.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение