Определение № 2254 от 24.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1454/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищцата Е. И. В., чрез адв.А. Д. от САК, срещу определение № 59/21.01.2026г. по възз.гр.д.№ 564/2025г. на Окръжен съд - Перник в частта, с която е допълнено постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските чрез присъждане на направените от ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, [населено място], разноски, съобразно отхвърлената част на иска, в размер на 319.62лв. Незаконосъобразността на въззивното определение в обжалваната част е обоснована с позоваване на решение от 16.07.20220г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, решение по дело С-714/22 на СЕС, решение № 2/17.03.2021г. по т.д.№ 2364/2019г., II ТО и определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д.№ 1085/2022г., I ТО. С писмен отговор ответникът „Кредисимо“ ЕАД, [населено място], чрез юрисконсулт В. Т., оспорва частната жалба, като поддържа, че отговорността за разноски следва да се разпредели по общия ред на чл.78 ГПК. Съставът на I ТО, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното: Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ответното дружество срещу първоинстанционното решение в частта, с която е осъдено да заплати, на осн. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, главница за размера над 2122.19лв. до 7403лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. За да отмени частично първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявения иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за разликата над 2122.19лв. до 7403.20лв., съставът на окръжния съд е споделил извода на първата инстанция, че договорът за потребителски кредит е недействителен, на осн. чл.22 ЗПК, но е приел, че за частта от вземането в размер на сумата 5000лв. е налице правно основание за заплащане, тъй като представлява чистата стойност на кредита, а за останалата част в размер на сумата 281.01лв. е недоказано имуществено разместване. Във въззивното решение липсва произнасяне относно направените от ответното дружество разноски по съразмерност. Въззивното определение в сега обжалваната от ищцата част е постановено по молба на ответното дружество, вх.№ 7505/24.11.2025г., с правно основание чл.248 ГПК, за допълване на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на направените пред двете инстанции разноски, съобразно отхвърлената част на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. В настоящия случай са приложими по аналогия постановките на решението по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС. Възлагането в тежест на ищцата на разноските на ответното дружество, съобразно отхвърлената част на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, би било възпиращо упражняване на правото на ефективен съдебен контрол за действителността на договора за потребителски кредит, доколкото потребителят би затруднен да определи точния размер на платените без основание суми. Ето защо, определението в обжалваната част, с което по общия ред на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата са възложени направените от ответника разноски по съразмерност се отменя и се постановява друго, с което молбата на ответното дружество, вх.№ 7505/24.11.2025г., за допълване на въззивното решение в частта за разноските, се оставя без уважение. Мотивиран от това, съставът на I ТО: