Определение № 3022 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2688/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. Р. - прокурор в Районна прокуратура Стара Загора, против определение № 374 от 27.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1210/2025 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което на основание чл. 159, т. 5 АПК протестът му против решение № 1356 по протокол № 32 от проведено на 25.09.2025 г. заседание на Общински съвет - Стара Загора за одобряване на проект за изменение на общ устройствен план (ОУП) на община Стара Загора, одобрен с решение № 1779 по протокол № 40 от 30.06.2022 г., в частта му за ПИ с [идентификатор] по КККР на землището на [населено място], е оставен без разглеждане и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на определението. Частният жалбоподател твърди, че срокът за оспорване на издадения административен акт изтича на 28.11.2025 г., поради което подаденият на тази дата в съда протест не е просрочен. Посочва, че изходящият номер и регистрацията му в УИС на Районна прокуратура - Стара Загора на 27.11.2025 г. изпълнява същата функция както клеймото на пощенска станция при изпращане на документи с пощенска пратка. Прави искане определението да бъде отменено и делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Общински съвет Стара Загора не взема становище по частната жалба. Ответникът – В. Д. Т., чрез пълномощника си адв. Т., в писмено възражение изразява становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Според чл. 215, ал. 3 ЗУТ прокурорът може да подава протести относно законосъобразността на подлежащите на обжалване актове. В случая видно от направеното изрично уточнение с подадения протест се оспорва решението на общинския съвет като незаконосъобразно и се прави искане за неговата отмяна. Правилно като резултат първоинстанционният съд приема, че срокът за оспорване/ протестиране на решение № 1356 по протокол № 32 от проведено на 25.09.2025 г. заседание на Общински съвет - Стара Загора за одобряване на изменение на ОУП на община Стара Загора по отношение на посочения по-горе имот, е пропуснат. Същото е съобщено чрез обнародване в „Държавен вестник“ (ДВ) и съобразно неговия предмет подлежи на оспорване не в 30-дневен срок, както е прието в обжалваното определение, а в 14-дневен срок от обнародването му съгласно специалната разпоредба на чл. 127, ал. 12, изр. 1 във вр. с чл. 215, ал. 1 ЗУТ. В случая актът на Общински съвет - Стара Загора е обнародван в ДВ, бр. 90 от 28.10.2025 г., поради което 14-дневният срок за оспорване на одобреното изменение на ОУП изтича на 11.11.2025 г. Протестът против административния акт е подаден на 28.11.2025 г., т. е. повече от две седмици по - късно. Изтичането на срока преклудира правото на оспорване, поради което протестът на прокурор от Районна прокуратура Стара Загора правилно е приет от първоинстанционния съд за недопустим в хипотезата на чл. 159, т. 5 АПК и на това основание е оставен без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Възражението на жалбоподателя, че срокът за оспорване изтича на 28.11.2025 г. е неоснователно. В случая законовоопределеният 14-дневен срок, изчислен според правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, започва да тече от 29.10.2025 г. (деня, следващ този, в който е извършено обявяването на акта в ДВ) и противно на доводите в частната жалба изтича на 11.11.2025 г., присъствен ден. Протестът срещу решението на общинския съвет е входиран в административния съд след този срок. В допълнение следва да се посочи, че получаването на изходящ номер на протеста, който е с характер на жалба срещу административния акт и регистрацията му като документ във вътрешната деловодна система на Районна прокуратура Стара Загора в по-ранен момент не е приравнимо на подаването на оспорване пред друг орган на съдебната власт или по пощата, поради което разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е неприложима. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,