Определение № 846 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 426/2024 г.

ВАСПърво отделение24.01.2024 г.докладчик Бисер Цветков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1349/08.12.2023г. на Административен съд Русе по адм.д. № 586/2023 г. Определението не може да се обжалва. Вярно с оригинала, Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. Мехмедов, представен от адв. А. Енчева, срещу определение № 1349/08.12.2023г. на Административен съд Русе по адм.д. № 586/2023 г., с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 1131/01.11.2023 г. на Адм. съд Русе по адм. д. № 586/2023 г. Жалбоподателят отрича възприетите от първостепенния съд процесуални пречки за съществуването на правото му да оспори с частна жалба определението от 01.11.2023 г. Възприема това определение като преграждащо, а отричането от съда на правото му на съдебно производство като отказ от правосъдие. Иска отмяна на определенията и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Не е връчен препис от частната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по № 1131/01.11.2023 г. на Адм. съд Русе по адм. д. № 586/2023 г. е отхвърлена жалбата на Мехмедов против решение № 151/26.09.2023 г. на директора на „Дирекция обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу ревизионен акт № Р-03001822005588-091-001/18.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, поправен с друг РА. Срещу определението е подадена частна жалба от С. Мехмедов. С оспореното определение е оставена без разглеждане частната жалба. Според съда определение № 1131/01.11.2023 г. не подлежи на касационно оспорване в съответствие с правилата на чл. 147, ал. 3 ДОПК и чл. 88, ал. 3 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Определението е правилно. При действието на чл. 213а, ал. 2 АПК /ред. ДВ бр. 15 от 2021 г./ във вр. с чл. 236 АПК и чл. 229, ал. 1 АПК и от първоинстанционния съд се осъществява проверката за съществуването на правото на оспорване на постановените от него определения и разпореждания. Решеният от Адм. съд Русе с определение № 1131/01.11.2023 г. по адм.д. № 586/2023 г. спор е за съществуването на правото на Мехмедов на оспорване по административен ред на ревизионен акт № Р-03001822005588-091-001/18.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, поправен с друг РА и за законосъобразността на решение № 151/26.09.2023 г. на директора на ДОДОП – Варна. Актът на съда по чл. 147, ал. 3 ДОПК е определение, за което не е предвидено обжалване. Определението не е и преграждащо, тъй като с него се решава по същество отнесения пред съда въпрос и не отрича или ограничава правото на съдебно производство. Това при действието на чл. 229, ал. 1, т.т. 1 и 2 АПК изключва инстанционния контрол върху определението по чл. 147, ал. 3 ДОПК и без да е дължимо позоваването на правилото на чл. 88, ал. 3 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Определение № 1131/01.11.2023 г. не подлежи на оспорване с частна жалба, поради което подадената срещу него жалба е недопустима и оставянето ѝ без разглеждане от първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон. Воден от горното и на осн. чл. 213а, ал. 7 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

Цитирани разпоредби

9