Решение № 710 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9669/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 2194 от 02.05.2025г., постановено по адм. дело № 1527/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград. Касационният жалбоподател твърди, че решението на административния съд е недопустимо като постановено в противоречие с окончателно решение № 12037/06.12.2023г., постановено по административно дело № 6326/2023г. по описа на Върховния административен съд, евентуално – неправилно поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи във връзка с посочените касационни основания по чл.209, т.2 и 3 от АПК, по които претендира обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено, като се постанови решение по същество, с което да бъде отхвърлено оспорването на решението за финансова корекция. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за всяка една от инстанциите. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатски възнаграждение. Ответникът Н. М. П. оспорва касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е допустимо и правилно, поради което моли за оставянето му в сила. Претендира и присъждането на разноските съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, тя е и основателна. С обжалваното в настоящото производство решение Административен съд-Благоевград е отменил решение № 01/121/06472/3/01/04/03 от 16.10.2024 год. за финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, с което на Н. М. П. е наложена финансова корекция в размер на 119 445. 21 лева. За да отмени решението, първоинстанционният съд е приел, че то е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че административният акт е издаден в нарушение на чл.35 от АПК и чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, тъй като административният орган не е изяснил фактите, които са от значение за случая с оглед настъпилата смърт на едноличния търговец преди образуването на производството по ЗУСЕФСУ, а освен това е пристъпил към издаване на административния акт без да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок своите възражения. Освен това съдът е посочил, че в решението е допуснато и несъответствие между изложените в решението фактически основания обосновали налагането на процесната финансова корекция и мотивите, въз основа на които е наложена същата. Така постановеното решение е валидно и допустимо. То не противоречи на посоченото в касационната жалба решение № 12037/06.12.2023г. по административно дело № 6326/2023г. на Върховния административен съд. Както се посочи и по-горе, решението за налагане на финансова корекция е мотивирано с неизпълнението на поетите задължения по договор № 01/121/06472 от 19.08.2014 г., сключен с ЕТ "М. П. - З. ", който е бенефициент по смисъла на чл. 73, ал. 1 вр. ал. 2 и 3 ЗУСЕФСУ. Преди издаването на това решение, на същото фактическо основание са издадени Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/121/06472/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8549 от 10.01.2020 г., срещу ЕТ "М. Попов - З. ", издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", отменен с влязло в сила Решение № 5319 от 2.06.2022 г. по административно дело № 8081/2021 г. на Върховния административен съд. Впоследствие с решение № 01/121/06472/3/01/04/02, изх. № 01-6500/8549 от 12.09.2022 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, на И. М. П., Н. М. П. и М. Н. П., в качеството им на наследници на М. П., действащ като едноличен търговец с фирма „Методи Попов-Златолист“, е определена финансова корекция в размер на 119 445. 21 лева по цитирания по-горе договор. Посоченото решение за финансова корекция е отменено с решение № 237 от 15.02.2023 год., постановено по административно дело № 849/2022г. на Административен съд- Благоевград, оставено в сила с решение № 12037 от 06.12.2023 год., постановено по административно дело № 6326 по описа на Върховния Административен съд Цитираните съдебни решения са имали за предмет осъществяването на контрол за законосъобразност върху административни актове, в резултат на който те са отменени изцяло, а освен това макар и основани на същите фактически основания, не са идентични с настоящото решение за финансова корекция. Решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и необосноваността му. Съдът е направил необоснован извод, че изпълнителният директор на ДФЗ не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да изясни всички факти, които са от значение за случая. Съдът е счел, че при настъпилата смърт на М. П., който в качеството си на едноличен търговец е бил бенефициент по договор за подпомагане, административният орган е следвало да изясни последиците от настъпилия юридически факт и правоприемството по отношение на търговското му предприятие. Действително настъпилата смърт на М. П. налага изясняване на въпросите относно правоприемството по отношение на неговото търговско предприятие, доколкото в качеството си на ЕТ „Златолист-М. Попов“, той е бенефициент по договор за подпомагане № 01/121/06472 от 07.10.2015г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства“ от ПРСР 2007-2013г. с предмет на инвестицията „Изграждане на оранжерия- 27,245 дка в местност „Сортоучастък“. Съгласно съдебната практика и правната теория, едноличният търговец и представляващото го физическо лице, са един и същ правен субект и признаването на търговско качество на физическото лице чрез регистрирането му като едноличен търговец не води до възникване на нов правен субект, а единствено разширява правоспособността на физическото лице. При това смъртта на физическото лице, регистрирано като търговец, не води нито до автоматично до заличаване на търговеца в търговския регистър, нито до ликвидиране на предприятието му, а има за последица единствено откриване на наследството му, включващо както личното му имущество, така и предприятието му като едноличен търговец. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ наследниците на едноличния търговец могат да поемат предприятието му и да запазят неговата фирма. В тази хипотеза- при продължаване на дейността на търговеца от негов наследник, предприятието на починалия едноличен търговец като самостоятелна обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения преминава към поелия предприятието наследник, който поема изцяло правата и задълженията му, считано от момента на откриване на наследството, т. е. от момента на смъртта наследодателя. В тази хипотеза е налице универсално правоприемство, което настъпва по силата на изразеното изрично съгласие на наследника да поеме предприятието. То има действие от момента на откриване на наследството, а не от момента на вписването на поемането на предприятието в търговския регистър. Този спорен въпрос е изяснен от административния орган. След като предходното решение за налагане на финансова корекция изх. № 01-6500/8549 от 12.09.2022 г. е отменено с решение № 237 от 15.02.2023 год., постановено по административно дело № 849/2022г. на Административен съд- Благоевград, с писмо изх.№ 01-6500/8549#26/25.06.2024г. административният орган е изискал от наследниците на М. П. информация относно лицата, наследили имуществото на едноличния търговец. В отговор на това писмо е получена молба от Н. П., към която е приложено нотариално заверено споразумение, сключено между Н. П. и М. П.. Съгласно изложеното в това споразумение търговското предприятие ЕТ „М. Попов-Златолист“ се поема от Н. М. П., при което фирмата на едноличния търговец се променя на ЕТ „М.Попов- Златолист- Н. Попов“. След получаване на тази информация административният орган е издал и процесното решение за финансова корекция срещу Н. М. П.. В решението са описани констатациите на административния орган по отношение на поемането на търговското предприятие на ЕТ „Златолист.-М. Попов“ по смисъла на чл.60, ал.2 от ТЗ от страна на неговия наследник Н. П.. Обстоятелството дали поемането на предприятието е вписано в Търговския регистър, е без правно значение в случая, доколкото това вписване в ТР има единствено оповестителен характер. Ето защо касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че административният орган е допуснал нарушение на чл.35 от АПК, като не е изяснил всички факти и обстоятелства, които са от значение за спора. Напротив- в решението са налице изрични констатации относно факта на настъпилото универсално правоприемство, а негов адресат е именно наследникът, поел при условията на чл.60, ал.2 от ТЗ предприятието на починалия М. П.. Необоснован и противоречащ на материалния закон е и изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ. Както вече се посочи по-горе, в хипотезата на чл.60, ал.2 от ТЗ поемателят на търговското предприятие встъпва изцяло в правата и задълженията на търговското предприятие, същото продължава съществуването и дейността си. Поради това не е било необходимо и административният орган да уведоми отново Н. П. за започналото производство по определяне на финансова корекция. До праводателя на Попов вече е било изпратено уведомително писмо изх.№ 01-6500/8549#13/12.07.2022г., в което са посочени всички данни за извършена нередност и на бенефициента е даден срок да представи своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Ето защо в случая не е налице нарушение на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ и като е приел обратното, първоинстанционният съд е направил необоснован и противоречащ на закона извод. Касационната инстанция намира за неправилен и последния извод на административния съд, че в мотивите на решението е налице несъответствие между изложените фактически основания, обосновали налагането на процесната финансова корекция и мотивите, въз основа на които е наложена същата. Този извод административният съд е обосновал с обстоятелството, че в мотивите на решението за финансова корекция е посочено, че договорът за подпомагане по мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства“ от ПРСР 2007-2013г. е с предмет на инвестицията „Модернизация на птицеферма“, а не „Изграждане на оранжерия- 27,245 дка в местност „Сортоучастък“. Касационната инстанция приема обаче, че е допусната техническа грешка при изписването на наименованието на проекта, която обаче не внася неяснота в административния акт, доколкото договорът за подпомагане е индивидуализиран не само с посочването на предмета на инвестицията, но и с номер, дата на сключване, страни и размер на изплатената помощ, които не дават никакво съмнение относно договора, по който е предоставена финансова подкрепа. Изложеното води до извод за неправилност на постановеното съдебно решение поради противоречието му с материалния закон и необосноваността му и налага неговата отмяна. В атакуваното решение липсват фактически констатации и правни изводи относно материалната законосъобразност на акта, обусловена от наличието на посочените в решението фактически основания за определянето на финансовата корекция и подвеждането им под правилната правна квалификация. Липсата на мотиви по съществото на оспорването и забраната за фактически установявания в касационното производство, въведена с правилото на чл.220 от АПК, препятстват касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Поради това и на основание чл.222, ал.2, т.2 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, да изясни спора от фактическа страна и да извърши преценка на материалната законосъобразност на акта като изложи относими правни изводи в тази връзка. На основание чл.226, ал.3 от АПК административният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските по водене на делото във ВАС. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 във връзка с чл.222, ал.2, т.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение