Определение № 5193 от 13.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4320/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Т. Ц., действащ като едноличен търговец „Д-р К. Ц. – ИППДП“, срещу определение № 368 от 23.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2791/2022 г. на ВКС, Трето г.о., с което е потвърдено разпореждане № 1886 от 26.05.2022 г. по ч. гр. д. № 52/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната като недопустима частна касационна жалба на настоящия касатор Ц. срещу определение № 125 от 20.01.2022 г. по горепосоченото ч. гр. дело. С последното определение е потвърдено определение № 838 от 28.07.2021 г., поправено с определение № 1200 от 17.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 716/2021 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Ц. срещу определение № 9133 от 18.06.2021 г. по гр.д. № 619/2020 г. на Петрички районен съд за насрочване и разглеждане на делото в открито съдебно заседание. В частната касационна жалба касаторът излага доводи за неправилност на атакуваното определение поради допуснати нарушения на процесуалния закон, като моли то да бъде отменено. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, но е насочена срещу неподлежащо на обжалване, окончателно, определение на тричленен състав на ВКС, поради което тя е недопустима. С обжалваното определение е осъществен касационен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. последно ГПК на разпореждане на въззивен съд, с което в процедура по администриране на частна касационна жалба, последната е върната (оставена без разглеждане) като недопустима – насочена срещу окончателен въззивен съдебен акт. По този начин е изчерпана възможността за редовен инстанционен контрол на обжалваното разпореждане, като произнасянето на тричленния състав на ВКС в обжалваното с настоящата частна жалба определение не може да бъде преразглеждано. Поради това последното определение е необжалваемо. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. последно ГПК, определенията на тричленни състави на ВКС подлежат на обжалване само в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, когато са преграждащи или в изрично посочени от закона случаи, а обжалваното определение № 368 от 23.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2791/2022 г. на ВКС, Трето г.о. не попада в тях. Поради това то е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, а депозираната частна касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение