Определение № 568 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 443/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 4348 от 9.V.2011 г. на старозагорското [фирма], подадена против определение № 59 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение от 4.ІV.2011 г., постановено по т. д. № 900/2010 г., с което е била оставена без уважение молба на д-вото за допълване на определение № 124 от 29.ХІ.2010 г. по същото т. д. № 900/2010 г.: досежно направени от него разноски в извънинстанционното пр-во по молбата на С. Д. И. от [населено място] с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, имаща за свой предмет отмяна на влязлото в сила решение № 196 на ВКС, ТК, Второ отделение от 17.ХІІ.2009 г. по т. д. № 20/2009 г. Единственото оплакване на търговеца частен жалбоподател е за незаконосъобразност на атакуваното определение на предходния състав на ВКС, поради което се претендира неговото отменяване и постановяване на съдебен акт за допълване на първоначалното определение по чл. 307, ал. 1 ГПК с присъждане на сума в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/ като равностойност на направени от д-вото деловодни разноски в приключилото в закрито с.з. на 5.ХІ.010 г. извънинстанционно пр-во за отмяна на влязло в сила решение на ВКС. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба С. Д. И. от гр. Ст. З. писмено е възразил по основателността на оплакването за неправилност на атакувания с нея съдебен акт на предходния тричленен състав на ВКС, обективиращ отказ да се допълни определението му за недопускане на молбата на И. за отмяна до разглеждане по същество с присъждане на разноски в полза на ответното по нея търговско д-во. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като подадена от надлежна страна в частното пр-во пред тричленен състав на ВКС и постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, настоящата частна жалба на [фирма] – [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Съображенията на тричленния състав на ВКС да присъди разноски е било основано на констатация, че до приключване на делото по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК в з.з. на 25.ХІ.2010 г. към възражението на [фирма] – гр. Ст. З. по молбата на И. за отмяна на влязлото в сила решение не е бил надлежно представен по делото посоченият в т. 1 от приложенията документ: адвокатско пълномощно. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. В случая искането на д-вото за присъждане на разноски е било формулирано без конкретен размер и е липсвало доказателство такива реално да са били направени в приключеното пр-во по чл. 307, ал. 1 ГПК. Ето защо и по аналогия от текста на чл. 80 ГПК - в редакцията му до ЗИДГПК /Обн. ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г./, изискващ страната, претендираща присъждане на разноски, да е конкретизирала размера им „ най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция”, за конкретния случай се налага извод, че правото на старозагорското [фирма] е било вече преклудирано към датата на въпросното з.з. от 25.ХІ.2010 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение