Определение № 11471 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10913/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ (ОД на ДФЗ) Велико Търново, чрез процесуален представител юрк. Цонева, против определение № 496 от 13.10.2023г., постановено по адм. дело № 581/2023г. по описа на Административен съд Велико Търново. С това определение е спряно, по искане на оспорващия Т. Мангелов, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение № 04/06/3/0/03648/3/01/04/02 от 14.09.2023г., издадено от директора на ОД на ДФЗ Велико Търново. В частната жалба са наведени доводи, че атакуваното определение е неправилно и необосновано, поради което се претендира неговата отмяна. Ответникът – Т. Мангелов не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Основното производство пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба, подадена от Т. Мангелов, против решение № 04/06/3/0/03648/3/01/04/02 от 14.09.2023г. на директора на ОД на ДФЗ Велико Търново за налагане на финансова корекция в размер на 29 337.00 лв. по договор № 04/06/3/03648 от 12.06.2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ оспорването на решението не спира изпълнението му. По делото е депозирано особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, като е посочено, че то ще причини на оспорващия Т. Мангелов значителна и трудно поправима вреда. Акцентирано е върху размера на наложената финансова корекция и актуалното имуществено състояние на лицето. Към искането са представени следните доказателства – ГДД за 2020г.; разпечатка от банкова сметка на лицето и извадка от трудовата му книжка, в която е вписано, че на 14.09.2023г. е прекратено трудовото му правоотношение с работодателя „Трансфрейт-БГ“ ООД. С обжалваното определение административният съд е уважил искането на молителя за спиране на законово предвиденото предварително изпълнение на акта. За да постанови този резултат, съдът е приел, че наложената финансова корекция е в значителен размер, от една страна, а от друга – оспорващият не разполага с достатъчно средства, тъй като е преустановил извършването на стопанска дейност след 2020г., не притежава значителни суми в банковата си сметка, а освен това е с прекратено трудово правоотношение, считано от 14.09.2023г. Последното обстоятелство е преценено като ново по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, от което е направен извод, че предварителното събиране на вземането би лишило оспорващия от средства за посрещане на ежедневните му разходи за живот и издръжка, което представлява вреда, несъизмерима с преследваната от закона цел. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварителното изпълнение, само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Доколкото доводите на оспорващия касаят имущественото му състояние, следва да се приеме, че същият твърди понасянето на „значителна вреда“. В тежест на оспорващия е да докаже настъпването на значителни вреди. При това той следва да установи, както че съществува реална опасност да понесе такива вреди, така и че същите са "значителни" по размер. В случая не са представени доказателства, установяващи размера на евентуалните вреди, с оглед преценката на тяхната „значителност“. Неоснователно е позоваването на размера на наложената финансова корекция като аргумент, че предварителното изпълнение ще доведе до значителни вреди. Извършването на финансова корекция по същността си представлява отмяна изцяло или частично на финансова подкрепа, вече предоставена със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Събирането на определената с индивидуалния административен акт парична сума само по себе си не може да бъде определено като причина за настъпване на значителна вреда. Такава би могла да възникне едва като вторична последица от налагане на финансовата корекция и тя винаги следва да е обективна, числово измерима и установена с представени от оспорващия доказателства. Поради това, наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства. Представените от молителя доказателства не обосновават вреда от категорията на визираната в чл. 166, ал. 2 АПК, която има опасност да настъпи в резултат на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, т.е. такива, осъществили се след издаването на акта. Представеното доказателство – годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ за 2020г., безспорно не удостоверява нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК. Молителят твърди, че представя разпечатка от банковата си сметка, според която към момента по сметката имало налични 3 439,81 лв. Съдът безкритично е възприел тези твърдения ведно с представения документ, без да съобрази, че в последния са отразени единствено името на молителя, вида на сметката (разплащателна) и сумата 3 4339,81 лв., но не и към коя дата е извършена справката. При това са изцяло необосновани изводите на решаващия състав, че спестяванията на лицето се свеждали до посочената сума. Що се отнася до прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателя, съвпадащо с датата на издаване на оспорения акт – 14.09.2023г., дори и да се приеме за ново обстоятелство, същото само по себе си не обосновава настъпването на значителна вреда от предварителното изпълнение на акта. При тези данни се явява неправилен и необоснован изводът на решаващия съд, че оспорващият е доказал, че предварителното изпълнение ще му причини значителна или трудно поправима вреда и то поради обстоятелства, настъпили след издаването на акта. Следва да се отбележи, че за оспорващия съществува възможност при започване на предварителното изпълнение да поиска отсрочване или разсрочване на изпълнението, при наличието на предпоставките по чл. 278, ал. 1 АПК - когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение. По изложените съображения, като е приел искането за спиране на предварителното изпълнение за доказано и оттам за основателно, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде оставено без уважение искането на Т. Мангелов за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесното решение за налагане на финансова корекция. При този изход на спора е основателно искането на частния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено от настоящия състав в размер на 100 лв., на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,