Определение № 4379 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3880/2025 г.

Производството по делото е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. А. С. от [населено място], обл. Търговище, срещу определение № 407/10.03.2025 г. по адм. дело № 77/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК (Гражданския процесуален кодекс), вр. чл. 631 и чл. 633 ГПК, вр. чл. 144 от АПК производството по делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване, отправено с определение № 500/03.02.2025 г. по адм. дело № 1559/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, по което е образувано дело С-116/2025 г. на СЕС. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Ответникът по частната жалба - директорът на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Търговище, изразява становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото пред Административен съд - Търговище е образувано по жалба на С. А. С. против решение № 2153-25-15/16.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено разпореждане № 251-00-1063-5/29.11.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) в размер на 29.21 лв. дневно за периода 13.09.2024 г. - 12.05.2025 г. С определението, предмет на съдебен контрол пред тази инстанция, първоинстанционният съд е спрял производството по делото. Съдът е посочил, че по преюдициално запитване на Административен съд - Благоевград по адм. дело № 1559/2024 г. е образувано дело С-116/25 г. по описа на СЕС, с предмет искане за тълкуване на разпоредбите на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент № 883/2004 г., като е приел, че приложената от осигурителния орган разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) не е съвместима с нормата на чл. 62, § 3 от цитирания регламент. Първоинстанционният съд е приел, че предметът на адм. дело № 1559/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград е сходен с предмета на адм. дело № 77/2025 г. по описа на Административен съд - Търговище, поради което е извел извод, че произнасянето на СЕС по дело С-116/25 г. има значение за правилното решаване на спора по висящото пред Административен съд - Търговище дело. Приел е, че са налице основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 631 и чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Образуваното дело пред СЕС касае изчисляването на размера на обезщетенията за безработица в условията на координация на системите за социална сигурност в Европейския съюз, какъвто е и предмета на оспорване пред Административен съд – Търговище във връзка с придобит от жалбоподателката осигурителен стаж в Кралство Нидерландия и значението му за определяне на дължимото ѝ от осигурителните органи на НОИ парично обезщетение за безработица. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Отчитайки задължителния характер на решенията на СЕС (чл. 633 ГПК) съдът е приложил точно процесуалната норма, съобразявайки наличието на висящо съдебно производство по преюдициален за спора по адм. дело № 77/2025 г. въпрос. Предвидената възможност за контрол на постановеното определение отчита факта, че преюдициалното запитване е направено от друг съд. Наличието на преюдициален за производството спор е отрицателна процесуална предпоставка по упражняване правото на съдебно оспорване, която налага спиране на делото до приключване на обуславящия за него спор. Действайки по този начин, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Претендираните от страните разноски следва да се съобразят при произнасянето по същество с краен съдебен акт по спора, доколкото настоящето частно производство не слага край на висящността на спора по същество. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение