Решение № 8490 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10774/2023 г.

Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорването от Национално сдружение на частните болници, гр. София, на чл. 397, чл. 398, чл. 392 и чл. 374, ал. 1, т.6 от Национален рамков договор № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г., издаден от министъра на здравеопазването, oбн., ДВ, бр. 77 от 8.09.2023 г., в сила от 1.09.2023 г., изм. и доп., бр. 17 от 27.02.2024 г., в сила от 1.01.2024 г., попр., бр. 28 от 2.04.2024 г., изм., бр. 64 от 30.07.2024 г., в сила от 7.05.2024 г.; изм. с Определение от 10.07.2024 г. на ВАС на РБ и Определение № 9630 от 30.08.2024 г. на ВАС на РБ - бр. 78 от 13.09.2024 г., в сила от 13.09.2024 г.; изм. и доп., бр. 48 от 13.06.2025 г., в сила от 13.06.2025 г.; изм. с Решение № 5125 от 19.05.2025 г. на ВАС на РБ и Решение № 2696 от 11.03.2026 г. на ВАС на РБ - бр. 30 от 27.03.2026 г., в сила от 27.03.2026 г. С доводи за тяхното противоречие с 5, ал. 4 и чл. 52, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България, чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз, чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове, Закона за лечебните заведения, Търговския закон, Кодекса на труда и Закона за задълженията и договорите се иска отмяната им. Иска присъждане на сторените по делото разноски. С определения от 19.03.2024 г. и 08.04.2024 г. са конституирани като страни по делото на страната на оспорващия Сдружение „Българска болнична асоциация“, сдружение „Асоциация на университетските болници в Република България и „Сдружение на общинските болници в България“, последното само по оспорването на чл. 297 НРД 2023-2025 г., съгласно молба от 18.07.2024 г., с установен правен интерес, които поддържат подадената жалба. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез юрисконсулт Здравкова в писмено становище и съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Националната здравноосигурителна каса, чрез юрисконсулт Узунова в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата. Ответникът - Български лекарски съюз, чрез адвокат Чернева в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура взема становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, при съблюдаване изведеното от разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК право на оспорване, като подадена от лица, чиито права са засегнати от приложението на оспорените разпоредби. Разгледана по същество е неоснователна. Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи – чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 76, ал. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 4а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) националният рамков договор е нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите. Приет е от компетентен орган с изискуемото се мнозинство по чл. 54, ал. 5 ЗЗО. Жалбоподателите не твърдят да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт, такива не се констатират и от съда при извършената служебна проверка. Спазена е предвидената процедура по Раздел VІІ ЗЗО, актът е съгласуван от министъра на здравеопазването и е обнародван в "Държавен вестник". Предмет на оспорване са разпоредбите на чл. 397, чл. 398, чл. 392 и чл. 374, ал. 1, т. 6 от Национален рамков договор № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. (НРД 2023-3025 г.). Разпоредбата на чл. 374, ал. 1, т. 6 от НРД 2023-2025 г. гласи, че Националната здравноосигурителна каса закупува договорената и извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 9 от 2019 г. за осигуряване на медицинския персонал в лечебни заведения – изпълнители на БМП, които извършват медицински дейности в отдалечени, труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината, както и в лечебни заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а от ЗЗО. Разпоредбата е в Раздел VІІІ Методика за закупуване на дейностите в болничната медицинска помощ и отговаря на изискуемото се от чл. 55, ал. 2, т. 3а ЗЗО съдържание. Отделно от това приложението и е обвързано с това по чл. 392 от НРД 2023-2025 г. (също оспорен), съгласно който: изпълнителят на БМП има право на заплащане по чл. 374, ал. 1, т. 6, когато лечебното заведение отговаря на критериите на методика за осигуряване на медицинския персонал в лечебни заведения – изпълнители на БМП, които извършват медицински дейности в отдалечени, труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината; месечните суми по ал. 1, заплащани от НЗОК за всеки изпълнител на БМП, се определят по ред и начин, посочени в методиката по ал. 1; месечната сума по ал. 2 се включва в месечното известие по чл. 405 срещу позиция BMP-55-2-3v-ZZO "Заплащане по методика по чл. 55, ал. 2, т. 3в от ЗЗО". С чл. 55, ал. 2 т. 3в ЗЗО методиката за финансиране осигуряването на медицински персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони е въведена изрично като част от съдържанието на НРД, при което съдът намира разпоредбите на чл. 374, ал. 1, т. 6 и чл. 392 от НРД 2023-2025 г. за законосъобразни, приети при правилното приложение на чл. 55, ал. 2, т. 3а и 3б ЗЗЖ. Жалбата в тази и част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Оспорената разпоредба на чл. 397 от НРД 2023-2025 г. въвежда изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ, като определя, че те не следва да бъдат по-малко благоприятни от предвидените в действащия колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване". Въвежда срок в който лечебните заведения за болнична помощ, сключили договор с НЗОК, следва да приведат основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти в съответствие с определените такива в действащия колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване", съотношението между най-високото месечно брутно възнаграждение на медицински специалист на ръководна длъжност, включително на представляващия лечебното заведение за болнична помощ, и най-ниското брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец на медицински специалист от категориите по КТД в отрасъл "Здравеопазване", случаите в които то може да бъде по-голямо от общото съотношение, срок за изпълнение. Тази разпоредба намира своето законово основание в чл. 55, ал. 2, т. 3б ЗЗО, съгласно която Националните рамкови договори съдържат изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване". При това положение съдът намира оспорената разпоредба от НРД 2023-2025 г. за законосъобразна, тъй като е приета по силата на изрично законово задължение за включването и в съдържанието на приетия НРД. Жалбата не съдържа конкретни основания за незаконосъобразност на отделните текстове, съдът не установи такава при извършената служебна проверка. Ето защо жалбата и в тази и част се явява неоснователна и следва да бъдат отхвърлена. Съгласно оспорената разпоредба на чл. 398 от НРД 2023-2025 г. Националната здравноосигурителна каса финансира осигуряване на медицински персонал в лечебни заведения – изпълнители на БМП, които извършват медицински дейности в отдалечени, труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината, както и в лечебни заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а от ЗЗО, като разпределението на средствата за финансиране по ал. 1 се осъществява по обективни критерии, регламентирани в настоящата методика по този раздел и в наредбата по чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ) за класифициране на приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ. Разпоредбата е в Раздел X от НРД 2023-2025 г. – Методика за финансиране на медицински персонал в лечебни заведения за болнична медицинска помощ, които извършват медицински дейности в отдалечени, труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината, както и в лечебни заведения за болнична помощ, по чл. 45, ал. 2а от ЗЗО. Съдът намира оспорената разпоредба за законосъобразна, тъй като намира своето правно основание в чл. 55, ал. 2, т. 3в ЗЗО, съгласно който националните рамкови договори съдържат методика за финансиране осигуряването на медицински персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, приета в Раздел X от НРД 2023-2025 г. и изпълнява вменено със законовата разпоредба задължение. Ето защо жалбата и в тази и част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлена. В жалбите не се оспорва, че разпоредбите от НРД 2023-2025 г., предмет на делото, действително доразвиват и преповтарят законовата регламентация, дадена в чл. 55, ал. 2, т. 3б и т. 3в от ЗЗО, но считат същите за противоконституционни по свята същност. В тази връзка от жалбоподателя Национално сдружение на частните болници е направено искане до съда да сезира Конституционния съд на Република България (КС на РБ) на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ). По така направеното искане с определение по делото от 29.10.2024 г. съдът е установил соченото от подалия искането несъответствие и е внесъл в КС на РБ въпроса: налице ли е несъответствие на разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 3б и т. 3в от ЗЗО с разпоредбите на чл. 4, ал. 1, чл. 19, ал. 1 и ал. 3 и чл. 52,, ал. 1 и ал. 2 от КРБ. По направеното от съда искане е образувано конституционно дело № 32/2024 г. По делото е постановено решение № 10 от 4 ноември 2025 г., с което искането за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 3б и т. 3в от Закона за здравното осигуряване е отхвърлен. Съгласно чл. 151, ал. 3 от КРБ частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си. С оглед изложеното съдът намира оспорените разпоредби от НРД 2023-2025 за законосъобразни, съответни на законовата регламентация обективирана в чл. 55, ал. 2, т. т.б и т. 3в от ЗЗО, а жалбата за неоснователна. В съдебно заседание от страна на Сдружение на общинските болници е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпросите: 1. Представляват ли разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 3б и т. 3в от Закона за здравното осигуряване нарушение на разпоредби от Глава първа, Раздел първи от ДФЕС, както и чл. 9, чл. 10 от същия договор предвид статута на Националната здравноосигурителна каса, установен в чл. 6, ал. 1 от ЗЗО в съпоставка на придадените на този обществен орган функции в разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 3б и т. 3в от същия закон? 2. Налице е в решение № 10 от 4.11.2025 г. по к. д. № 32/2024 г.на Конституционния съд на Република България несъобразяване на със задължителната съдебна практика установена в § 56 от Решение С-537/07 СЕО. „Дискриминация е налице не само, когато се прилагат различни правила към сходни ситуации, но и когато се прилагат еднакви правила при различни случаи“, по тълкуване прилагането на чл. 14 ЕКПЧОС? Съдът намира искането за неоснователно. Съгласно чл. 267, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия договор (б. "а") и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (б. "б"). Разпоредбата на чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС предвижда, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз. Тези разпоредби са транспонирани в националното ни законодателство в нормите на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от ГПК, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 628 ГПК българският съд прави запитване до СЕС, когато тълкуването на разпоредба от ПЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В първата хипотеза, каквато единствено би могла да е осъществена по настоящото дело, с оглед наведените от касатора обстоятелства, запитване може да бъде отправено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на ПЕС, относими към конкретния правен спор (арг. от чл. 629, ал. 3 ГПК). Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба и следва да се отнася до тълкуването на ПЕС, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство. В случая в искането не са изложени конкретни твърдения за противоречие на чл. 55, ал. 2, т. 3б и т. 3в от Закона за здравното осигуряване с разпоредби от правото на европейския съюз, като формално е посочено по първия въпрос несъответствие с Раздел първи (вероятно Част първа) от ДФЕС, както и чл. 9, чл. 10 от същия договор. Напротив, искането се основава на твърдяното, че чл. 55а, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗЗО е дискриминационна и противоконституционна, без обвързването и с разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 3б и т. 3в. В тази връзка следва се отбележи, че разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО е обявена за противоконституционна с Решение № 6 на КС – ДВ бр. 36 от 2024 г. Следва СЕС да се сезира с преюдициално запитване от българския съд, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В случая с втория въпрос се иска не тълкуване на правото на ЕС, а проверка на правилността на акт на КС на РБ, което е извън предмета на производството по чл. 267, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Ето защо в настоящия случай не е налице основание Върховният административен съд да отправи искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставените в искането на Сдружение на общинските болници въпроси. При този изход на делото искането на ответника министър на здравеопазването за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят на Министерство на здравеопазването юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. Основателно е и искането на Български лекарски съюз за заплащане на разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за сума в размер на 511.30 евро, договорена и заплатена по договор за правна защита и съдействие от 28.02.2024 г. такава в размер на 1000 лева. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд