Определение № 2746 от 01.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1446/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Фондация „ Център за култура и спорт„, чрез Председателя й – Ц. П., против разпореждане № 77/23.04.2025 г., с което съдията – докладчик по т.д.№ 1943/2024г. при първо търговско отделение на Върховен касационен съд е върнал подадената от същата страна частна жалба вх. № 6045/01.04.2025г. срещу постановеното от състава определение № 992/27.03.2025г., в производство по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Фондацията против решение № 417/01.12.2023 г. по т.д.№ 425/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив. Жалбоподателят оспорва правилността на постановеното разпореждане с довода, че с върнатата му частна жалба по същество е претендирано прогласяване нищожност на определението по чл. 288 ГПК, поради което е без значение как е била титулувана претенцията му към съда, нито към кой съд е била адресирана. Като не навежда доводи срещу недопустимостта на инстанционен контрол на определението по чл. 288 ГПК, а от друга страна акцентира на принципно допустима защита на страна срещу нищожността на съдебен акт, формално обвързващ я с правни последици, чрез иск или възражение, жалбоподателят по същество извежда неправилността на атакуваното разпореждане в това, че съставът не е препратил искането му - за прогласяване нищожност на определението по чл. 288 ГПК – на компетентния за това съд. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ защитата на страната, съдебен акт. За да се произнесе по основателността на частната жалба настоящият състав съобрази следното: Фондация „ Център за спорт и култура „ е подала искане, формално титулувано като „жалба„, адресирана до Върховен касационен съд, срещу постановеното в производство по чл. 288 ГПК по т.д.№ 1943/2024 г. на І т.о. определение № 992/27.03.2025г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по т.д.№ 425/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, по касационната жалба на същата страна. В “жалбата„ си Фондацията моли „да се прогласи нищожност„ на това определение, тъй като не отговаря на изискванията за съдебен акт – няма задължителното съдържание съгласно ГПК, не е спазена формата за валидност и е постановено от незаконен състав. Няма пояснения към тези формални доводи, освен че липсва произнасяне по въпроса за правната квалификация на иска. Насетне се сочи, че определението не е подписано – със саморъчни или електронни подписи - от всички членове на състава / невярно /, както и че определянето на съдията докладчик не е извършено в съответствие с Правилата за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във Върховен касационен съд, утвърдени със заповед № 645/19.07.2022 г., отново заявено формално. Правилно е съждението на жалбоподателя, че формалното титулуване на искането не е достатъчно за квалифицирането му, но съдържанието на „жалбата“ му не отговаря на изискванията за искова претенция за прогласяване нищожност на съдебен акт – с надлежна обстоятелствена част относно основанията за твърдяната нищожност, като една част от заявените са фрагментарни и неконкретизирани, друга част съставляват твърдения за неправилност на съдебния акт, трета част са неотносими / така в определението по чл. 288 ГПК съдът не дължи произнасяне по съществото на спора, съответно – относно правната квалификация на разгледаната претенция /. При тази външна нередовност, предходният състав не е имал задължението да я препрати на компетентен съд за разглеждането й по исков ред, а не е имал и задължението да указва привеждането й в съответно на искова претенция съдържание. Дори „жалбата„ да би била предявена с надлежно - за иск за прогласяване нищожност на определението по чл. 288 ГПК - съдържание, допускащо препращането й на компетентен за това съд, то настоящата частна жалба на страната би била лишена от правен интерес и като такава недопустима, тъй като разпореждането за връщане на „жалбата“ й, с което се прегражда единствено възможността за разглеждането й като жалба / по реда за упражняване на инстанционен контрол / по никакъв начин не препятства възможността й да предяви иск за прогласяване нищожност на определението по чл. 288 ГПК, след като намира, че такъв би бил допустим и основателен. Доколкото нищожността на съдебния акт е обект на служебна проверка при всеки инстанционен контрол, настоящият състав приема подадената частна жалба за допустима единствено с предмет допустимостта на претендиран с „жалба„ вх. № 6045/01.04.2025г., изрично адресирана до Върховен касационен съд, инстанционен контрол на определението по чл. 288 ГПК. С този си предмет, същата е неоснователна, съгласно константната практика на касационна инстанци, по следните съображения: Определението на касационна инстанция, постановено в производство по чл.288 ГПК, по допускане на касационното обжалване, на основанията по чл.280 ал.1 и ал. 2 ГПК, не подлежи на обжалване. Това производство има специфичен предмет, реализира принципа за факултативност на касационното обжалване и спрямо този специфичен предмет законодателят не е уредил изричен процесуален ред за защита, в отличие от необжалваемостта на решенията и определенията по същество, постановявани от Върховен касационен съд, при реализираща се, след допускането, втора фаза на касационното производство. С определението по чл. 288 ГПК не се осъществява инстанционен контрол по съществото на материалноправен или процесуален спор, а се дава отговор на въпроса съществува ли основание за разглеждането му и в касационна инстанция / уредена от ГПК в сила от 01.03.2008г. като факултативна /, обусловено от предпоставки, за наличието на които касационният съд се произнася в производството по допускане на касационното обжалване. Последното предпоставя и специфичното съдържание на това определение, различно от съдържанието на съдебния акт, с който се осъществява същинският инстанционен контрол. Определението по чл.288 ГПК не е елемент от процеса на движение и разглеждане на делото според правилата на съответната инстанция, поради което и с постановяването му не се реализира преграждащо за това разглеждане действие. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение