Определение № 3580 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на И. Г. Б., чрез процесуален представител адв. Ш., против определение № 5235 от 09.02.2026 г., постановено по адм. д. № 12361/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отхвърлена молбата за допълване на съдебния акт относно разноските за разликата над присъдения размер от 388,58 евро до претендирания размер от 516,40 евро. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г.за минималните адвокатски възнаграждения, а не намалено по реда на чл. 9, ал. 1 от същата. Навеждат се съображения относно неправилно приложение на института на прекомерност. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна – Областният управител на област София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и поддържа становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и в отговора, като прецени данните по делото и извърши проверка на обжалваното определение, приема за установено следното: Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е допълнил предходното си определение, като е присъдил на жалбоподателката разноски в размер на 388,58 евро, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, като е приел за основателно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар и е намалил същия до 750 лева, определен по аналогия с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г., отчитайки липсата на фактическа и правна сложност и ограничените процесуални действия. Определението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката по реда на чл. 143, ал. 2 АПК, тъй като административният орган с непроизнасянето си в срок е дал повод за образуване на съдебното производство, което впоследствие е прекратено поради оттегляне на оспорения мълчалив отказ. Спорът пред настоящата инстанция се свежда единствено до правилността на извода за прекомерност на адвокатското възнаграждение и неговото редуциране. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК, съдът може да намали заплатеното адвокатско възнаграждение, когато същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Преценката за прекомерност е конкретна и се извършва с оглед действително извършените процесуални действия, характера на спора и развитието на производството. В случая безспорно е установено, че делото е приключило в закрито заседание, без провеждане на открито съдебно заседание, без събиране на доказателства и без осъществяване на процесуално представителство в съдебна фаза, извън изготвянето на жалбата и последваща молба. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и че обемът на извършената адвокатска дейност е ограничен. Неоснователни са доводите в частната жалба, че съдът е бил длъжен да присъди минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. Минималните размери по наредбата не дерогират правомощието на съда да извърши преценка за прекомерност и при необходимост да присъди по-нисък размер, съобразен с конкретните особености на делото. В този смисъл е и трайната практика на съдилищата, включително съобразена с правото на Европейския съюз, че съдът не е обвързан да присъжда минималните размери, когато те не съответстват на действително положения труд. Не може да бъде споделено и становището, че намаляване под минималния размер е допустимо само при значително превишение. Законът не въвежда подобно ограничение, а изисква единствено съразмерност между положения труд и присъждания размер. Освен това следва да бъде отчетено и обстоятелството, че по делото са налице данни за подаване на множество заявления от различни лица, касаещи един и същ имот, като във всички случаи процесуалното представителство се осъществява от един и същ адвокат. Това обуславя и наличието на множество жалби срещу мълчалив отказ на административния орган, които по своя предмет, фактическа основа и правна аргументация са съществено идентични. При така установената повторяемост на фактическите твърдения и правните доводи, изготвянето на всяка отделна жалба не изисква самостоятелно и значително по обем правно усилие, а представлява използване на вече разработен правен модел, адаптиран към конкретния заявител. Това обстоятелство следва да бъде съобразено при преценката за действителния обем и сложност на извършената адвокатска дейност, тъй като намалява необходимото време и труд за подготовка на процесуалните документи. В този смисъл, макар формално да са налице отделни производства, те не разкриват самостоятелна фактическа и правна сложност, която да обоснове присъждане на възнаграждение в пълния минимален размер за всяко едно от тях, поради което този фактор допълнително подкрепя извода за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и необходимостта от неговото редуциране до справедлив и съразмерен размер. Правилно съдът е приложил по аналогия чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г., отчитайки, че извършената дейност се изчерпва с изготвяне на писмени документи без процесуално представителство в открито заседание. Определеният размер от 750 лева съответства на характера и обема на извършената работа и е справедлив Неоснователни са и доводите, свързани с приложението на правото на Европейския съюз и решение по дело С-438/22, тъй като в случая съдът не е приложил задължително минималните размери, а напротив – извършил е самостоятелна преценка за справедлив размер на разноските, което е в съответствие с посочената практика. При тези съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не се дължат разноски по настоящото производство. Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение,