Определение № 774 от 03.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5314/2013 г.
ВКСIII гражданско отделение03.12.2013 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение от определение №2550 от 26.06.2013г. по ч.т.д.№833/2013г. на Варненски окръжен съд по чл. 248, ал.1 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по Производството е по чл.274, ал.2, чр.чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Д. К., чрез процесуален представител адв.В. С., срещу определение №2550 от 26.06.2013г. по ч.т.д.№833/2013г. на Варненски окръжен съд по чл. 248, ал.1 ГПК. Ответникът по частната жалба [фирма], чрез процесуален представител адв.Д. П., оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното: С обжалваното определение въззивният Варненски окръжен съд е допълнил постановеното по делото прекратително определение от 21.05.2013г. в частта за разноските, като е осъдил частния жалбоподател Т. Д. К. да заплати на ответника по жалбата [фирма] извършените разноски за производството в размер на 200лв. – за адвокатско възнаграждение. Определението е правилно. Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, а съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С прекратителното определение, което е допълнено с обжалваното определение, е приключило делото пред въззивната инстанция. Неправилната квалификация в първоинстанционното определение, че подлежи на въззивно обжалване, не създава обжалваемост на определението, тъй като не може да промени реда за обжалване, установен от закона, нито е от значение за възникване отговорността за разноски на страната, инициирала недопустимото производство, за защитата си в което производство другата страна е извършила разноски. Ответникът своевременно с писмения отговор е направил искане за присъждане на разноските, извършени за адвокатско възнаграждение за производството, инициирано от другата страна, като е приложил договор за правна защита и съдействие №242378 от 29.04.2013г., от който е видно, че за изготвяне на отговор на подадената частна жалба е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение