Определение № 2501 от 01.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3752/2023 г.
ВКСIV гражданско отделение01.09.2023 г.докладчик Боян Цонев
Диспозитив
СПИРА изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 154/09.08.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 141/2023 г. на Великотърновския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производство по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Образувано е по подадена от „Застрахователно акционерно дружество „Даллбогг: живот и здраве““ АД, молба за спиране изпълнението на решение № 154/09.08.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 141/2023 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС). От представените с молбата писмени доказателства се установява следното: С въззивното решение № 154/09.08.2023 г. по възз. гр. дело № 141/2023 г. на ВтАС, като е потвърдено първоинстанционното решение № 253/16.12.2022 г. по гр. дело № 145/2022 г. на Габровския окръжен съд, дружеството-молител е осъдено да заплати на М. С. А., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата 15 000 лв. – обезщетение за претърпени допълнителни неимуществени вреди от ексцес от увреждане, настъпило от ПТП на 15.11.2016 г., ведно със законната лихва от 17.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Срещу въззивното решение молителят е подал в срока по чл. 283 от ГПК касационна жалба с вх. № 4545/31.08.2023 г. С молбата е представено и авизо преводно нареждане от 30.08.2023 г. на „Уникредит булбанк“ АД, удостоверяващо нареждане на плащане по сметка на ВКС на надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – паричната сума 17 778.08 лв., което надхвърля необходимия му размер от 15 000 лв. – на присъдената главница (в този смисъл е и т. 1 от тълкувателно решение № 6/2014 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС). Обстоятелствата, че сумата 17 778.08 лв. е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 31.08.2023 г. и е налична по тази сметка към 01.09.2023 г., са удостоверени с писмена справка от 01.09.2023 г., изготвена от счетоводител при ВКС. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК за исканото спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, с което дружеството-молител е осъдено да заплати на ищеца сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва от 17.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение