Определение № 410 от 08.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3065/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Зв. З. като пълномощник на Р. И. С., против определение № 852 от 21.03.2014 г. по в.ч.гр.д. № 622/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е оставена без разглеждане подадената от Р. И. чрез адв. З. частна жалба вх.№ 152 от 03.01.2014 г. против протоколни определения от 17.12.2013 г. по гр.д. № 15028/2013 г. на Пловдивския районен съд, с които са оставени без уважение исканията на жалбоподателката за отвод на съда и на вещото лице. В частната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното въззивно определение, като се твърди, че като е отказал да се отведе от разглеждане на делото и да отведе вещото лице, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което предопределя изхода на спора. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че определенията, с които не са уважени исканията за отвод на член от състава на съда и на вещото лице, не са от категорията на посочените в чл. 274, ал.1 ГПК, за които е предвидена възможност за самостоятелно обжалване. Определението е обосновано и законосъобразно. Определенията на съда подлежат на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.1 ГПК, когато преграждат по- нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично предвидени в закона. Определението на съда, с което се оставя без уважение искане за отвод на съда, не прегражда по-нататъшния ход на делото, нито в разпоредбите на чл. 22-24 ГПК е предвидено, че съдебния акт, с който съдът се произнася по искане за отвод, подлежи на обжалване пред по-горестоящ съд. Същото се отнася и за определенията, с които съдът не уважава искане за освобождаване на вещо лице. Затова, като е приел, че подадената от Р. И. чрез нейния пълномощник адв. З. частна жалба против определенията на първоинстанционния съд, с които са оставени без уважения исканията на жалбоподателката за отвод на съдията- докладчик и за освобождаване на вещото лице, е недопустима и е оставил същата без разглеждане, въззивният съд е приложил точно процесуалния закон. Обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът