Определение № 9273 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9300/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Н. М., подадена чрез адв. Хранов, против определение № 22074 от 26.06.2025 г. постановено по адм.д. № 6467/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставено без уважение искането за спиране на изпълнението на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С250022-022-0053862/20.05.2025 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-София. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като действията на публичния изпълнител биха довели до настъпването на сериозни вреди, свързани със здравето и живота на длъжника. Претендира се отмяна на определението и спиране на изпълнението на посоченото постановление. Ответникът по частната жалба - директора на ТД на НАП – София, чрез юрисконсулт Върбанова изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. С определение № 22074 от 26.06.2025 г. постановено по адм.д. № 6467/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, административният съд е оставил без уважение искането на С. Н. М. за спиране на изпълнението на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С250022-022-0053862/20.05.2025 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-София, с което е наложен запор върху вземания от трети задължени лица, във вр. с изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 231329841/2023 г. За да остави без уважение искането съдът е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства за релевантните по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК обстоятелства, че изпълнението на акта ще му нанесе значителна или трудно поправима вреда, въз основа на което е обосновал извод за неоснователност на отправеното искане за спиране на изпълнението на процесния акт. Обжалваното определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Първоинстанционният съд е сезиран с искане за спиране на изпълнително дело № 231329841/2023 г., а не с искане за спиране на изпълнението на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С250022-022-0053862/20.05.2025 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-София. На следващо място съдът не е съобразил, че редът на АПК за спиране на изпълнението на индивидуален административен акт е неприложим, след като основното производство се развива по реда на ДОПК. В ДОПК няма уредба, според която съдът да има правомощие да спре принудителното изпълнение по образувано изпълнително дело. Такова правомощие има публичният изпълнител съгласно чл. 222 и чл. 222а ДОПК, съответно решаващият орган, като на съдебно обжалване подлежи именно решението на този орган, съгласно нормата на чл.268 ДОПК. При наличие на изрична уредба в ДОПК са неприложими субсидиарно по силата на § 2 от ДР на ДОПК нормите за спиране на принудителното изпълнение на АПК или ГПК. Предвид изложеното направеното искане за спиране е недопустимо и е следвало да бъде оставено без разглеждане съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Като не е сторил това първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а съдебното производство по искането – да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,