Определение № 56 от 18.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 789/2012 г.

ВКСIV гражданско отделение18.01.2013 г.докладчик Светла Бояджиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение от 10.05.12г.,постановено по в.гр.дело № 16128/11г.на Софийски градски съд,ГО,Първи брачен въззивен състав в частта му с характер на определение,с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на П. С. С. срещу решение № ІІІ-90-81 от 1.06.11г.по гр.дело № 8244/10г.на СРС,ІІІ г.о.,90 състав,допълнено с решение № 51 от 27.07.11г.и с решение № 61 от 25.10.11г.,в частта относно прекратяване на брака. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. С. срещу решение от 10.05.12г.,постановено по в.гр.дело № 16128/11г.на Софийски градски съд,ГО,Първи брачен въззивен състав в частта му с характер на определение,с която е оставена без разглеждане въззивната жалба в частта й относно прекратяването на брака с развод. Ответницата по частната жалба С. А. К. – С. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател,намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд е приел,че жалбата на П. С. е недопустима в частта си относно прекратяване на брака поради липса на правен интирес.Изложил е съображения,че с допускането на развода първоинстанционният съд е уважил и предявения от жалбоподателя насрещен брачен иск с правно основание чл.49 ал.1 СК,както и че едва пред въззивната инстанция е заявил становище за запазване на брака,което било недопустимо. Определението е неправилно.Като е приел,че жалбоподателят е заявил становище за запазване на брака едва пред въззивната инстанция, Софийският градски съд, в нарушение на съдопроизводствените правила е преценил становището му,изразено в отговора на исковата молба,депозиран в срока по чл.131 ал.1 ГПК,в което изрично е заявил,че оспорва основателността на иска за развод,тъй като не е налице твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака.Освен това с отговора на исковата молба не е предявил насрещен иск за развод,а претенция за произнасяне от съда по въпроса за вината в случай,че счете за основателен предявения от съпругата му иск и допусне развод. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема,че жалбоподателят има правен интерес за обжалва решението на СРС в частта му относно прекратяване на брака между страните с развод и въззивната му жалба в тази й част е допустима. Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия за произнасяне по въззивната жалба в разглежданата й част. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Цитирани разпоредби

4