Определение № 3817 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3638/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. К., роден на [дата]. в Руска Федерация, подадена чрез упълномощен адв. Е. Петрова, против определение № 4716 от 11.02.2025 г., постановено от Административен съд - София - град, Първо отделение, 12 състав, по адм. д. № 73/2025 г. Частният жалбоподател оспорва извода на първоинстанционния съд за неизпълнение на дадените му указания за отстраняване на нередовности в жалбата, с която е сезирал Административен съд - София - град /АССГ/. Счита, че визираното определение е неправилно и незаконосъобразно, защото указанията са получени на дата 27.01.2025г. и са изпълнени в срок - на 30.01.2025г. Заявява, че по електронната поща на АССГ е изпратена подписана с електронен подпис молба, ведно с приложени към нея квитанция за внесена държавна такса в размер на 10 лв. и пълномощно, подписано лично от жалбоподателя. Твърди, че след справка в деловодството на съда е установено, че горепосочената молба не е постъпила в АССГ, поради неправомерно въздействие върху сървърите на съда, което е наложило повторното подаване на молбата на 11.02.2025г. Частният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното определение и връщане делото в АССГ за продължаване процесуалните действия. По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУЛАНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, регламентиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 4716 от 11.02.2025 г е оставена без разглеждане жалбата на С. К., роден на [дата]. в Руска Федерация срещу Заповед с рег. № 5133-13398/02.12.2024 г., издадена от началник на Отдел Миграция - СДВР, с която е постановен отказ да се предостави право на пребиваване на руския гражданин в Република България и е прекратено съдебното производство по адм. д. № 73/2025 г. на Административен съд София- град, Първо отделение, 12-ти състав. За да достигне до този резултат решаващият съдебен състав се е позовал на нормата на чл. 158, ал. 3 АПК, като е приел, че съобщението, съдържащо дадените от съда задължителни указания за отстраняване на нередовности в първоинстанционната жалба, е връчено на дата 27.01.2025 г. на адреса по жалбата и получено от адв. Е. Петрова лично. С оглед на това първостепенният съд е установил, че срокът за изпълнение на указанията на съда е изтекъл на 03.02.2025 г., като не е докладвано изявление за изпълнение на указанията на съда. Оттук е изведено заключение, че оспорващото лице не е изпълнило в срок дадените му указания, което обстоятелство налага оставяне без разглеждане жалбата и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че е сезиран с жалба на С. К., която е нередовна, поради което с определение № 1291 от 13.01.2025 г. съдебният състав е установил, че към нея не е приложен документ за внесена държавна такса, което е нередовност смисъла на по чл. 151, т. 3 АПК. Освен това не е приложено пълномощно за упълномощен адвокат, тъй като към жалбата е приложено пълномощно от друг гражданин – нередовност по чл. 151, т. 2 АПК. На основание чл. 158, ал. 1АПК, първостепенният съд с горепосоченото определение е оставил производството по делото без движение и е разпоредил на жалбоподателя да се съобщят описаните недостатъци и да му се и укаже, че при неотстраняването им в 7- дневен срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане и делото прекратено. Не е спорно между страните, че указанията на съда са редовно съобщени на 27.01.2025г. и законният 7 - дневен срок за отстраняване на недостатъците в жалбата е изтекъл на дата 03.02.2025г., в който срок по делото не е постъпила молба от жалбоподателя за отстраняване на констатираните недостатъци. Тезата на частния жалбоподател е, че е изпълнил указанията на 30.01.2025г. чрез изпращане на електронната поща на АССГ молба, подписана с електронен подпис, ведно с приложени към нея квитанция за внесена държавна такса в размер на 10 лв. и пълномощно, подписано лично от жалбоподателя, но тази молба не е постъпила в АССГ, поради неправомерно въздействие върху сървърите на съда. Към частната жалба са приложени като писмени доказателства вносна бележка - платежно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 10 лв., адвокатско пълномощно и екранна снимка е-мейл от 30.01.2025г. По отношение на адвокатското пълномощно съдът констатира, че с него е изпълнено указанието на първоинстанционния съд за представяне на пълномощно, но това не се отнася и за приложеното платежно нареждане за заплащане на изискуемата държавна такса. От съдържанието му е видно, че в него като получател е вписан "Апелативен съд", а не Административен съд - София - град, поради което в случая не е налице редовно заплащане на дължимата държавна такса. Освен това във визираното платежно нареждане е вписана дата на банковата операция - 30.01.2025г., а в молбата на жалбоподателя, към която следва да е приложен горепосочения платежен документ е с вписана дата 27.01.2025г. Ето защо съдът счита, че не би могло към горепосочената молба от 27.01.2025г. да се приложи цитираният банков документ, който е издаден на 30.01.2025г. Предвид горепосочените несъответствия настоящият съдебен състав намира, че дадените от първостепенният съд указания действително не са изпълнени в законния преклузивен 7 - дневен срок, поради което правилно в конкретната хипотеза е приложена нормата на чл. 158, ал. 3 АПК. По изложените съображения обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци. На основание на горното и на чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,