Определение № 1571 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1113/2024 г.
ВАСПето отделение12.02.2024 г.докладчик Нели Дончева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1229/03.05.2023 г. постановено по адм. дело № 2801/2022 г. по описа на Административен съд - Варна. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Неделчев срещу определение № 1229/03.05.2023 г. постановено по адм. дело № 2801/2022 г. по описа на Административен съд – Варна /АС-Варна/, с което е оставена без разглеждане и върната исковата му молба, с правно основание чл.128а от АПК, за обявяване на нищожност на Определение № 3187/08.12.2021 г. постановено по адм. д. № 2049/2021 г. на АС-Варна и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като посочва, че не му е връчено разпореждане №16016/14.12.2022 г. и че определението е постановено от предубеден съдия. Иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия, в т.ч. и със задължителни указания за съобщаване на разпореждане № 16016/14.12.2022 г.. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в срока по чл.230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд е приел, че тъй като в дадения от съда срок ищецът Неделчев не е отстранил констатираната нередовност на предявения от него иск, в изпълнение разпоредбата на чл.158, ал.3 от АПК исковата му молба следва да бъде оставена без разглеждане и върната, а производството по делото да бъде прекратено. Определението е правилно. Установява се, че с разпореждане № 5114/18.04.2023 г. по административно дело № 2801/2022 г., предвид влязлото в сила определение № 526/22.02.2023 г. по същото дело, съдът е разпоредил на ищеца в 7 дневен срок да изпълни разпореждане № 16016/14.12.2022 г. /връчено лично на ищеца на 16.12.2022 г., видно от съобщението по делото – л.16/, като представи доказателство за заплатена Д.Т. в размер на 30 лв. С разпореждането на ищеца са указани и неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания. Препис от разпореждане № 5114/18.04.2023 г. е връчено лично на Неделчев на 21.04.2023 г., видно от съобщение – л.67 от делото, като до произнасянето на съда с оспореното определение, разпореждането не е изпълнено. При така установеното от фактическа страна правилно решаващият съд е приел, че са налице предпоставките на чл.158, ал.3 АПК. Съгласно посочената разпоредба, ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата /исковата молба/ или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдът прекратява делото. След като по делото е безспорно установено, че нередовностите на исковата молба по чл.128а от АПК не са отстранени, правилно същата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Неоснователни са направените в частната жалба оплаквания. Разпореждане № 16016/14.12.2022 г., както бе посочено по-горе, е връчено лично на ищеца на 16.12.2022 г., видно от съобщението по делото – л.16 и с влязъл в сила съдебен акт Неделчев не е освободен от внасяне на дължимата за производството държавна такса. Голословни са и оплакванията, че определението е постановено от предубеден съдия. Предвид изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 158, ал. 3 АПК
- чл. 128 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229