Определение № 60250 от 11.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 622/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Производството е образувано по касационна жалба на „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД и касационна жалба на МБАЛ „Тота Венкова“ АД и двете срещу решение от 11.06.2020 г. по гр.д. № 423/2019 г. на АС – Велико Търново. Постъпила е молба от К. К. Т., действаща чрез своята майка вх. № 3558 от 22.04.2021 г. с искане да бъде допълнено Определение № 277/09.04.2021 г. по гр.д. № 622/2021 г. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му, по отношение обратните исковете на МБАЛ ”Тота Венкова” АД срещу ЗАД ”ОЗК Застраховане”АД и „Застрахователно дружество Евроинс”АД с правно основание чл.469 от Кодекса на застраховане. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – МБАЛ „Тота Венкова“ АД [населено място] не е представил писмен отговор. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор и от третите лица помагачи „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД и ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С определение № 277 от 09.04.2021 г., настоящият състав на IV – г.о. на ВКС е не е допуснал до касационно обжалване на решение от 11.06.2020г. на по гр.д.№423/2019г. на АС Велико Търново, в частта му с която са уважени искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 и чл.86 ЗЗД срещу МБАЛ „Тота Венкова“ АД. С отговора на касационната жалба ответниците са обективирали искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, а с писмения отговор е представен и договор за правна защита и съдействие от 02.10.2020 г., както и преписи от банкови преводи. След преценка на обстоятелствата по делото, настоящият състав на ВКС намира, че молбата е основателна. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК/депозирана е на 22.04.2021 г./ и същата се явява процесуално допустима. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски и в случаите, когато делото е прекратено. Разноските следва да бъдат присъдени само, когато се установи твърдението за реалното им извършване. Съобразно задължителните разяснения обективирани в т. 1 от Тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума. В настоящия случай заплащането на сумата 1560 лв. за адвокатско възнаграждение се установява с цитирания по-горе договор за правна защита и съдействие, в който е отразен начин на плащане – по банкова сметка, а към отговора са представени и три платежни нареждания/листове 56, 59 и 60 по делото/, от които се установява, че същите са заплатени на процесуалния представител на ответницата в касационното производство, поради което съдебните разноски в настоящото производство следва да бъдат присъдени. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,