Определение № 2491 от 22.05.2024 г. на ВКС по д. № 3099/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от адвокат Й. Й. – пълномощник на ответницата по недопуснатата до разглеждане с определение по делото от 7.03.24 г. касационна жалба на ЗК „Лев инс“ АД, за присъждане на възнаграждение за осъществената от него безплатна адвокатска помощ пред ВКС, удостоверена с приложеното към отговора на жалбата пълномощно. Ответникът по молбата ЗК „Лев инс“ АД я оспорва като неоснователна. Евентуално оспорва размера на претендираното адв. възнаграждение. ВКС като разгледа молбата, я намира за допустима – разноските са поискани свовременно с отговора на касационната жалба и по реда на чл.248 ГПК и основателна, с оглед изхода на спора пред ВКС – чл.78, ал.1 и 3 ГПК и представеното пълномощно по чл.38 ЗА. По размера на адв. възнаграждение ВКС намира следното: с оглед фактическата и правна сложност на спора и приключването му в закрито заседание по чл.288 ГПК, ВКС намира, че следва да присъди в тежест на ответника разноски за адв. възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ в размер на 1200 лв. Неоснователни са доводите на ответника по молбата, че не са установени предпоставките за оказване на безплатна адв. помощ. В практиката на ВКС е прието, че „за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв ., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ"/ опр. по ч.гр.д. №4456/19 г. на трето г.о./. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.