Определение № 59 от 09.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2287/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Денис Ер” ЕООД, представлявано от управителя Ц. П., срещу определение № 351 от 01.07.2021г. по т.д. № 1282/2021г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството молба за отмяна на влязло в сила разпореждане от 12.03.2016г. по т.д. № 5295/2015г. на СГС и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира, че при постановяване на определението си съставът на ВКС е цитирал неприложима съдебна практика, тъй като непроизнасянето на първоинстанционния съд по искане за възстановяване на срок по чл.64 ГПК за изпълнение на действие, неизпълнението на което е санкционирано с връщане на жалбата му, респ. несъобразяване на пропуска за произнасяне по искане с този предмет от въззивния съд, е основание за отмяна на определението му като неправилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на ВКС е констатирал, че е сезиран с подадена от „Денис Ер” ЕООД молба за отмяна на влязло в сила разпореждане от 12.03.2016г. по т.д. № 5295/2015г. на СГС, с което е върната на основание чл.129, ал.3 вр. ал.2 вр. чл.128, т.2 ГПК исковата молба на дружеството против СО поради неотстраняване на нередовности на исковата молба. Посочил е, че съгласно т.6 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл.307 ТЗ определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Съобразил е, че разпореждането, предмет на молбата за отмяна, не попада в тази категория, поради което не подлежи на разглеждане по реда на извънинстанционния контрол. С оглед на това е намерил подадената молба за отмяна за недопустима и я е оставил без разглеждане. Определението е правилно. Производството пред ВКС е образувано по подадена от „Денис ЕР” ЕООД молба за отмяна на разпореждане от 12.03.2016г. по т.д. № 5295/2015г. на СГС, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Съгласно т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр.д. № 1/77г. на отмяна по реда и при условията на чл.303 и сл. ГПК подлежат само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни актове, т. е. съдебни актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Определението, чиято отмяна се иска, не е от кръга на посочените в т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр.д. № 1/77г. актове, подлежащи на отмяна по реда и при условията на чл.303 и сл. ГПК, тъй като не разрешава материалноправен въпрос и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Въпросът кои влезли в сила преграждащи определения подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК е разрешен т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите са изложени съображения, че особеностите на определенията за прекратяване на съдебното производство и другите преграждащи определения налагат извод, че като вид съдебни постановления те нямат характеристиките на съдебните решения, които законодателят е имал предвид като конкретна категория съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита чрез извънреден способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави. Поради това, като се е позовал на задължителната практика, относима към преценката за допустимостта на подадената молба за отмяна на влязло в сила разпореждане за връщане на искова молба, и е достигнал до извод за недопустимост на образуваното извънинстанционно производство, съставът на ВКС е постановил правилно определение. Изложените от частния жалбоподател съображения за неправилност на разпореждането, чиято отмяна е поискана по реда на чл.303 ГПК, е неотносима към предмета на настоящото производство – процесуалната допустимост на тази молба, поради което не следва да се обсъждат. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,