Определение № 1813 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1159/2026 г.

Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че атакуваното решение на ОбС засяга правата му и има характеристиките на общ административен акт, поради което подлежи на обжалване. Намира, че съдът е следвало да приеме, че е налице отмяна на разрешение на изработване на подробен устройствен план (ПУП) и да разгледа спора по същество. Моли за отмяна на атакуваното определение. Ответникът - ОбС Кърджали, чрез пълномощника юрисконсулт Р. Иванов, представя писмен отговор с който оспорва частната жалба и по подробно изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. С атакуваното пред първоинстанционния съд решение на ОбС Кърджали, съгласно чл. 99, т. 2 АПК, вр. чл. 103, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отменено предходното, гореописано решение на същия орган, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 124а, ал. 1 и чл. 124б, ал. 1, вр. чл. 125 ЗУТ е било разрешено изработването на ПУП - план за застрояване (ПЗ) и одобряване на задание за изработване на ПУП за неурегулиран поземлен имот с идентификатор (ПИ) 87672.36.6 по КККР (кадастралната карта и кадастралните регистри) на [населено място], общ. Кърджали и право за прокарване на Ел и ВиК трасета до посочения ПИ през полски пътища с посочени идентификатори, съгласно заявление с вх. № АС-ОП-246/10.07.2024 г. от „Иновеа“ ООД. За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати съдебното производство, съдът е посочил, че производството по чл. 99 и сл. АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт. Приел е, че съгласно разпоредбите на чл. 103, ал. 3 и чл. 104 АПК, на съдебен контрол за законосъобразност подлежат само отказът да се допусне възобновяване, както и издаденият при възобновяването на производството нов административен акт, а при непроизнасяне на органа в срок след възобновяването - и мълчаливият отказ. Определението е неправилно. Административното производство може да бъде по чл. 100 АПК, ако са налице изрично изброените предпоставки на чл. 99, т. 1 - 7 АПК. Само в хипотезите на тези предпоставки и ако правото на възобновяване е упражнено в срок, е допустимо да се възобнови валидно приключилото административно производство и органът да се произнесе отново по вече решен от него въпрос. Дали тези предпоставки са налице, както и дали правото на възобновяване е упражнено в срок, може да се прецени единствено при обжалване на акта по възобновяване на административното производство. Вярно е, че при приключването на административното производство след възобновяването, на съдебен контрол ще подлежи и издаденият нов административен акт, но това не изключва проверката за законосъобразност на възобновяването. От друга страна решението на ОбС Кърджали съдържа волеизявление по същество за отмяна на стабилен административен акт. Същият е породил правни последици, той явно е благоприятен за „Иновеа“ ООД, тъй като е издаден по негово заявление. Поради това дружеството има правен интерес от обжалване на решението на общинския съвет за отмяна на предходното решение с оглед възобновяване на административното производство, още повече, че възобновяването не е изрично постановено от органа в оспорения акт. Следователно за обжалваното решение на ОбС са приложими общите правила за оспорване на административни актове по съдебен ред. Това следва и от прякото приложение на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно който не подлежат на обжалване само тези административни актове, изрично посочени в закон, а в случая липсва закон, който да отрича обжалваемостта на актове като процесния. Изложеното мотивира отмяната на атакуваното определение и връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение