Определение № 42 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1219/2011 г.

ВКСII гражданско отделение20.01.2012 г.

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №340/14.09.2011г. на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№462/2011г. по описа на същия съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по член 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от В. П. В. и Р. М. В.,и двамата от [населено място] против решение№340/14.09.2011г. на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№462/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №104/04.04.2011г.,постановено по гр.д.№1237/2010г. по описа на Радомирски районен съд за осъждане на основание член 111,във вр.с член108 от ЗС,във вр. с член 56 от ЗС В. П. В. и Р. М. В. да предадат на П. А. М. и В. Л. М. ползването и владението на описания в решението недвижим имот. В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,като се твърди,че/цитирам/: „Конкретните процесуални въпроси,които са решени от Пернишкия окръжен съд в противоречие с практиката на ВКС са следните: Пернишкият окръжен съд е следвало да обсъди и анализира всички доказателства по делото,доводите на страните,да се отнесе критически към доказателствания материал. Необсъждането на факти и обстоятелства,които са от съществено значение за повдигнатия спор,представлява съществено нарушение на процесуални правила,които водят до отмяна обжалваното решение.В тази връзка с Р№891 от 03.04.1970г. по гр.д.№317/1970г. на ІГО,ВС,Р№1369 от 18.04.1983г. по гр.д.№4390/1982г. на Іго,Р143-56-І,Р 737-56-ІІ. Пернишкият окръжен съд е постановил решението си в противоречие с разпоредбата на член 32 от ЗС. На основание изложеното твърдя,че решение №340 от 14.09.2011г. на Пернишки окръжен съд,ГК,ІІІсъстав,постановено по възз.гр.д.№462/2011г. по описа на същия съд,с което е потвърдено Решение №104 от 04.04.2011г. на Радомирски районен съд,ІІІсъстав,постановено по гр.д.№1237/2010г. е неправилно и подлежи на касационно обжалване поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по член 281 т.3 от ГПК.” С горното изложение си цитират и прилагат две решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,едно решение постановено от Пазарджишки окръжен съд и едно решение постановено от Врачански окръжен съд. Преди всичко,в изложението си по член 274,ал.3 т.1 от ГПК,касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил изводите по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното решение или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Това е така,защото проверката за законосъобразност на съдебния акт,ще се направи,едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Видно от изложението на касаторите,цитирано почти изцяло по-горе,в същото липсва посочен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.В него се цитират само разпоредбите на член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,и вместо да се формулира ясно и точно правният въпрос, по който съдът се е произнесъл с въззивното решение,обуславящ изхода на делото и решаващата воля на съда,в същото се съдържат само касационни оплаквания за неправилност,незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,които са различни от основанията,предвидени в член 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.В подкрепа на тези свои касационни оплаквания,касаторите посочват и прилагат съдебна практика на ВКС,и такава на долустоящи на ВКС съдилища. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд