Определение № 50038 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от 03.01.2023 г. от адв. Б. З. в качеството му на пълномощник на касатора Л. И. Д. за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 50886/01.12.2022 г. в частта за разноските, присъдени на ответника по касация – Център за временно настаняване „Св.Д.“ – [населено място], чрез намаляването им поради прекомерност до размера от 600,00 лв., като са изложени съображения, че в конкретния случай правната защита и съдействие от процесуалния представител на ответника по касация, се изразява единствено в изготвянето на отговор на касационната жалба, но не и в процесуално представителство. Насрещната страна по молбата - Център за временно настаняване „Св.Д.“ – [населено място], заявява становище за неоснователност на молбата с правно основание чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима, доколкото е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК. С определение № 50886/01.12.2022 г. по настоящото дело съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение от 11.03.2021 г. по в.гр.д. № 4347/2021 г. на Софийски градски съд и е присъдил на насрещната страна по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 356,00 лв. с вкл. ДДС за производството пред ВКС. В конкретния случай договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 130,00 лв. без ДДС е за оказване на правна защита и съдействие, вкл. и процесуално представителство пред ВКС. В случая оказаната по делото правна защита и съдействие се изразява единствено в подаване на отговор на касационната жалба. В договора за правна защита и съдействие не е конкретизирано каква част от възнаграждението е за изготвяне на отговор на касационната жалба и каква част – за процесуално представителство, поради което следва да се приеме, че дължимото адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор е в размер на половината от договореното такова в договора за правна защита и съдействие от 16.12.2021 г., поради което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор, без процесуално представителство, следва да се редуцира до размера от 678,00 лв. с вкл.ДДС., който е малко над предвидения в чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер. При това положение, дължимите на насрещната страна по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, възлизат на 678,00 лв. с вкл.ДДС, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважена, чрез намаляването им от 1 356,00 лв. на 678,00 лв. Искането на молителя – за отмяна на определение № 50886/01.12.2022 г., постановено по делото по реда на по чл.253 ГПК от настоящия състав на ВКС, е процесуално недопустимо, тъй като с определението по чл.288 ГПК се слага окончателно край на делото и съответно не представлява акт, който може да бъде отменен от същия съд. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,