Определение № 3704 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2455/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Ф. М., със съдебен адрес в гр. Хасково, чрез процесуален представител, срещу определение №244/04.02.2026 г. по адм.дело №682/2025 г. на Административен съд - Кърджали, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу уведомително писмо /УП/ изх. №02-090 - 6500/8706/ 21.06.2022 г., издадено от заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба е направено искане за сезиране на Конституционния съд /КС/ с искане за установяване на противоконституционност на пар.12, ал.2 ПЗР на ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и спиране на производството по делото. Ответникът по частна жалба - заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, не взима становище. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. За да се произнесе по искането за сезиране на КС и спиране на производството по делото, ВАС взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, АС е изложил мотиви, че жалбоподателят не е отстранил всички указани му нередовности на жалбата - а именно тези по чл.150, ал.1, т.6 и т.7 АПК, нито в първоначално указания му законов 7 - дневен срок, нито в удължения с още 14 дни срок, изтичащ на 28.01.2026 г., поради което е налице основанието на чл.158, ал.3 АПК жалбата да бъде оставена без разглеждане. Отделно от това са изложени мотиви за недопустимост на жалбата поради неспазване на 14 дневния срок за обжалване по съдебен ред. Доколкото искането за сезиране на КС е свързано с разпоредба за начина и сроковете за уведомяване на земеделския производител за издадено УП и съответно оттам и със срочността на жалбата до съда, преди да се произнесе ВАС по това искане, следва да провери дали е налице първото посочено основание за оставяне на жалбата без разглеждане - а именно неотстраняване на нередовностите в продължения от съда срок. В подаденото до съда "възражение" от М. са посочени единствено личните му данни и номера на уведомителното писмо, което обжалва. С разпореждане №2389/15.12.2025 г. е оставена без движение жалбата за представяне на платежен документ за 10 лева внесена държавна такса и посочване в какво се състои незаконосъобразността на оспорения административен акт и какво искането до съда. Препис от разпореждането е връчен редовно на жалбоподателя на 07.01.2026 г. На 09.01.2026 г. жалбоподателят е подал молба за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите по възражението, към която е приложен документ за заплатена държавна такса. С определение №59 от12.01.2026 г. на основание чл.63, ал.1 и 2 ГПК срокът е продължeн с 14 дни или до 28.01.2026 г. До изтичане на продължения срок, а и до постановяване на определението от 04.02.2026 г. жалбоподателят не е посочил в какво се състои незаконосъобразността на оспореното УП, нито какви са исканията му към съда. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че предвид съобщаването на продължаването на срока на 22.01.2026 г. срокът за отстраняване на нередовностите е започнал да тече от 23.01.2026 г. Както многократно е приемал ВКС в своята непротиворечива по този въпрос практика, съдебният акт по чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока не се съобщава на страната, която го е поискала, а тя е длъжна да следи сама дали срокът е продължен. Това е така, защото актът за продължаване на срока по чл.63 ГПК не подлежи на съдебен контрол, а началото на продължения срок е определено с нормата на чл.63, ал.2 ГПК и то е от изтичането на първоначалния срок. В случая е спазено и изискването на чл.63, ал.2 ГПК новоопределеният срок да не е по - кратък от първоначалния. АС правилно е изчислил края на продължения срок и го е посочил, както в определението за продължаване на срока, така и обжалваното определение. Обстоятелството, че в случая е съобщено за продължаване на срока по аналогия със задължението на съда при възстановяване на срока за внасяне на суми за разноски / чл.65, ал.2 ГПК/, не води до извод за допуснато процесуално нарушение от АС при постановяване на обжалваното определение. Разликата в задълженията на съда при възстановяването на срока за внасяне на суми по чл.65, ал.2 ГПК и продължаването на срока по чл.63, ал.1 ГПК, произтича от липсата на законово определено начало за възстановения срок в ГПК. Поради изложеното обоснован е изводът за наличие на основание за оставяне на жалбата без разглеждане по чл.158, ал. 3 АПК. Съдът е следвало да остави жалбата без разглеждане на това основание и да прекрати производството, без да проверява допустимостта на жалба и в частност нейната срочност, тъй като от съдържанието на "възражението" не става ясно дали се твърди незаконосъобразност или нищожност на УП, при които сроковете за обжалване са различни. С оглед изложеното и поради неотстранените нередовнисти на първоначалната жалба не следва да се сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на норма, свързана с начина на уведомяване на земеделския производител за издаденото УП, тъй като този въпрос няма значение за решаване на настоящия правен спор. Предвид изложеното определението като правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,