Определение № 6243 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5716/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. С. Х. против протоколно определение от 22.01.2025г., постановено по административно дело № 1333/2024 г. по описа на Административен съд – София област, с което жалбата на Х. против извлечение от протокол по чл. 11 от Наредба № 36/ 07.01.1998г. във връзка с конкурс за нотариуси, обявен със заповед № СД-05-02/ 10.01.2023г., изменена със заповед № СД-05-74/ 19.04.2024г. на министъра на правосъдието (в обжалваното решение номерът на заповедта е посочен погрешно), е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като протоколът е административен акт, който подлежи на оспорване, а и това е единственото средство за защита на правото му на труд и свободен избор на професия. Моли определението да бъде отменено и делото – върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът– министър на правосъдието не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. Х. против извлечение от протокол по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 36/ 07.01.1998г на министъра на правосъдието за резултатите от класирането в конкурса за нотариуси, обявен със заповед № СД-05-02/ 10.01.2023г., изменена със заповед № СД-05-74/ 19.04.2024г. на министъра на правосъдието. За да остави без разглеждане жалбата и прекрати производството по делото, съдебният състав приема, че оспореният протокол не представлява индивидуален административен акт. Тези изводи на административния съд са съобразени със закона и се споделят от настоящата инстанция. Съставът на административния съд правилно приема, че обжалваният протокол не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и не подлежи на съдебен контрол. Същият обективира резултата от класирането от проведения устен изпит в конкурса за нотариуси. Съставен е от конкурсна комисия, която е помощен орган, на който са възложени правомощия по провеждане на писмения и устния изпит и класиране на кандидатите в конкурса за нотариуси (чл. 12, ал. 2 ЗННД). Този протокол е част от административната процедура и подготвя издаването на крайния, приключващ производството акт от министъра на правосъдието, който съгласно чл. 12, ал. 3 ЗННД издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара на класиралия се в съответния район кандидат. Именно заповедта на министъра на правосъдието, която поставя край на конкурсната процедура, представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебно оспорване (чл. 12, ал. 4 ЗННД). Следователно обжалваният протокол, изготвен от конкурсната комисия, попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 АПК – волеизявление, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт, и като такъв не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Всички възражения, насочени срещу него, могат да бъдат заявени с оспорването на заповедта по чл. 12, ал. 3 ЗННД. Това налага заключението, че подадената от Х. жалба е недопустима съгласно чл. 159, т. 1 АПК и както административният съд правилно приема, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. По изложените мотиви настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,