Определение № 60 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1335/2017 г.

Образувано е по молба на А. и И. Г. от [населено място] с искане за спиране на определение № 189 от 23.03.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 126/2017 г. на Варненски апелативен съд, до приключване на производството по подадена от тях частна жалба срещу това определение. Молителите твърдят, че са семейство с две деца и опразването на жилището и предаване на владението на ищцата М. А. ще има значителни и трудно поправими вреди за тях и риск да останал на улицата. От доказателствата по делото се установява, че с решение от 17.02.2017 г. по гр. д. № 2208/2016 г. Варненски окръжен съд се е произнесъл по предявен от М. А. срещу молителите иск по чл. 76 ЗС, като те са осъдени да й предадат владението, отнето по скрит начин на 20.08.2017 г., върху недвижим имот – апартамент с административен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „Ж”, ет. 5, № 70 и с идентификатор по КК и КР 10135.2560.400.1.70. На основание чл. 361 ГПК е постановено предварително изпълнение на решението. На 28.02.2017 г. ищцата се е снабдила с изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение. С определение № 526 от 24.02.2017 г. по искане на Г. и след внесено парично обезщетение Варненски окръжен съд е постановил спиране изпълнението на решението по гр. д. № 2208/2016 г. на основание чл. 245, ал. 1 ГПК. Това определение е обжалвано с частна жалба от ищцата по иска. Въз основа на нея е образувано ч. гр. д. № 126/2017 г. по описа на Варненски апелативен съд, който с определение № 189 от 23.03.2017 г. е отменил обжалваното определение. Позовал се е на разпоредбата на чл. 361 ГПК, която е от императивен характер и повелява, че решението относно предаване на имот подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно. Молителите А. и И. Г. твърдят, че са подали частна касационна жалба срещу това определение на 28.03.2017 г. и искат то да бъде спряно, до произнасянето на касационния съд по нея. Молбата е неоснователна. По аргумент от чл. 282 ГПК касационният съд може да спре изпълнението само на въззивно решение, което е предмет на касационна жалба при условията на ал. 2 от нормата. Актът, спиране на който се иска, не попада в предметния обхват на нормата, поради което искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.