Определение № 2874 от 16.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2119/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. П. Ц. срещу разпореждане № 1277 от 20.08.2026 г. по в. т. д. № 683/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивното решение по посоченото дело в частта, с която е потвърдено решението по т. д. № 611/2024 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-25 състав за присъждане на Ц. на сумата от 993, 95 евро. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт. Частната жалбоподателка поддържа, че на основание чл. 404, ал. 1, пр. 2 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища. Застъпва становище, че с оглед това за издаването на изпълнителен лист въз основа на осъдително въззивно решение не е необходимо решението да е влязло в сила, касационното производство да е приключило, да е постановено определение за допускане на предварително изпълнение и кредиторът да представи обезпечение. Излага доводи, че обжалването на въззивното решение с касационна жалба няма отношение към наличието на изпълнителното основание по чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК. Позовава се на разпоредбата на чл. 282, ал. 1 ГПК, съгласно която подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението. Мотивира становище за наличието на предпоставките по чл. 406, ал. 1 ГПК за издаване на изпълнителен лист, тъй като с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, включително в частта, с която на ищцата на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е присъдена сумата от 993, 95 евро, платена без основание по прогласения за нищожен договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6263/07.03.2019 г., сключен между ЕТ „А. – А. П.“, в качеството на заемополучател, и „Лено“ АД, в качеството му на заемодател. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено. Ответникът по частната жалба „Лено“ АД поддържа, че частната жалба е неоснователна. Излага доводи, че атакуваното разпореждане е правилно, тъй като сумата от 993, 95 евро е присъдена на ищцата не като самостоятелно вземане, а като пряка последица от прогласената нищожност на визирания договор за заем, като решението на въззивния съд е обжалвано с касационна жалба. Счита, че издаването на изпълнителен лист въз основа на диспозитив по обусловен осъдителен иск при висящ спор по обуславящия иск за нищожност на договора би означавало да се допусне принудително изпълнение на вземане, чието основание не е установено със сила на пресъдено нещо. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С решение № 161 от 31.03.2026 г. по т. д. № 683/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав е потвърдено решение № 559 от 15.04.2025 г. по т. д. № 611/2024 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-25 състав, с което е прогласен за нищожен на основание чл. 38 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД договора за заем Бизнес кредит клиентски № 6263/7.03.2019 г., сключен между А. П. Ц. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „А. - А. П.“, като заемополучател, и „Лено“ АД, като заемодател, и „Лено“ АД е осъдено да заплати на А. П. Ц. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 993, 95 евро, представляваща разликата между реално предоставени по договора 20 000 евро и върнати от А. П. Ц. общо 20 993, 95 евро, като платена без основание по обявения за нищожен договор. Със същото въззивно решение е потвърдено и решение № 1132 от 30.07.2025 г. по т. д. № 611/2024 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата на А. П. Ц. за допълване на основание чл. 250 ГПК на решение № 559 от 15.04.2025 г., като в диспозитива бъде постановено заличаване на договорната ипотека. С молба по чл. 405 ГПК от 19.08.2026 г. А. П. Ц. е поискала от въззивния съд да й издаде изпълнителен лист за присъдената й сума от 993, 95 евро въз основа на въззивното решение, с което е потвърдено осъдителното решение на първоинстанционния съд. За да постанови обжалваното разпореждане за отказ за издаване на изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че постановеното по делото въззивно решение е обжалвано от страните пред Върховния касационен съд в неговата цялост. Разпореждането е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ГПК влезлите в сила решения и осъдителните решения на въззивния съд са изпълнителни основания, въз основа на които се издава изпълнителен лист - чл. 405, ал. 1, изр. 1 ГПК. Изпълнително основание представляват и въззивните решения, с които се потвърждават осъдителни решения на първоинстанционните съдилища. По силата на чл. 405, ал. 1 и чл. 406, ал. 1 ГПК сезираният с писмена молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на някой от актовете по чл. 404 ГПК съд извършва проверка дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Проверката цели да се установи дали правото на принудително изпълнение е възникнало, в полза на кого, спрямо кого и за какво съществува изпълняемо право. С издаването на изпълнителен лист съдът разрешава принудителното изпълнение и в този смисъл изпълнителният лист е условие за допустимост на изпълнителния процес. В случая с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, включително в осъдителната му част, с която на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на ищцата А. П. Ц. е присъдена сумата от 993, 95 евро. В посочената част въззивното решение представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, удостоверяващо подлежащо на изпълнение вземане към „Лено“ АД в полза на А. П. Ц., поради което поисканият изпълнителен лист следва да бъде издаден. Обстоятелството, че срещу въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт, с който са уважени предявените искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е подадена касационна жалба от „Лено“ АД, по която е образувано т. д. № 2118/2026 г. на ВКС, І т. о., както и че в касационната жалба е направено искане по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на въззивното решение, което към настоящия момент е оставено без движение, не се отразява на основателността на искането по чл. 405 вр. чл. 404, т. 1 ГПК на Ц.. Разпоредбата на чл. 282, ал. 1 ГПК предвижда, че подаването на касационната жалба не спира изпълнението. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 24.10.2012 г. по тълк. д. № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с посочената разпоредба е отречен суспензивният ефект на касационната жалба. В цитираното тълкувателно решение е прието, че правните последици на определението по чл. 282 ГПК за спиране на изпълнението на осъдително въззивно решение се изчерпват с временната забрана на чл. 432, т. 4, пр. 1 ГПК за извършване на действия по принудително изпълнение на решението до настъпване на предвидени в закона основания за възобновяване или прекратяване на изпълнителното производство и съдебният изпълнител е задължен да преустанови провеждането на принудителното изпълнение. Посочените правни последици са съвместими с тези на разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, като при наличието на предпоставките за издаване на изпълнителен лист, такъв следва да бъде издаден, независимо от произнасянето на касационната инстанция в производство по чл. 282 ГПК. Дължимата от съда проверка по чл. 406, ал. 1 ГПК не включва обстоятелството дали има постановено спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение или подадена молба за това от ответника. Следователно спирането на изпълнението по реда на чл. 282 ГПК, както и подаденото искане за такова, не препятстват възможността за издаване на изпълнителен лист. По тези съображения, настоящият състав намира, че молбата за издаване на изпълнителен лист в полза на молителката А. П. въз основа на невлязлото в сила въззивно решение за потвърждаване на първоинстанционния акт за осъждане на „Лено“ АД да й заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 993, 95 евро е основателна. Като е отказал издаването на такъв с оглед подадената касационна жалба срещу въззивното решение, въззивният съд е постановил неправилен акт и обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като се постанови издаването на изпълнителен лист за посочената сума. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение