Определение № 132 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 126/2023 г.

Подадена е молба вх. № 267096 от 23.11.2022 г. /входящ номер на Районен съд - Русе/, от адв. Пл. Г. – пълномощник на Й. Б. Х., за освобождаване на внесеното по сметка на Върховния касационен съд обезпечение в размер на 4974.40 лв., за спиране изпълнението на въззивно решение № 226 от 28.06.2022 г., постановено по в. гр. дело № 225/2022 г. на Окръжен съд-Русе. С определение № 4275 от 24.11.2022 г. по ч.гр. дело № 4401/2022 г. на ВКС, второ гражданско отделение, е спряно на основание чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 226 от 28.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 225/2022 г. на Русенския окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 260660 от 22.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1711/2020 г. на Русенския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Й. Б. Х., че Г. П. С. и В. Б. С. са собственици на недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „К.“, представляващ имот № ***по кадастралния план на [населено място], целият с площ от 478 кв. м, незастроен, при граници: имоти с №№ ***, ***, ***, ***, и Й. Б. Х. е осъдена да предаде на Г. П. С. и В. Б. С. владението върху имота. Делото е върнато на Русенския окръжен съд за администриране на постъпилите касационни жалби. С въззивно решение № 226 от 28.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 225/2022 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решение № 260660 от 22.12.2021 г. по гр. д. № 1711/2020 г. на Русенския районен съд в частта, с която уважен иск по чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на ответниците Й. Б. Х. и Л. Л. А., че ищците Г. П. С. и В. Б. С. са собственици на недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „К.“, представляващ имот № ***по кадастралния план на [населено място], целият с площ от 478 кв. м., незастроен, при граници: имоти с №№ ***, ***, ***, ***, и ответницата е осъдена да им предаде владението върху имота. Със същото въззивно решение е обезсилено като недопустимо решението на РС в частта, с която Л. Л. А. е осъден да предаде на ищците Г. П. С. и В. Б. С. владението върху същия имот и е прекратено производството по делото в тази част. Касационни жалби са подадени от Й. Б. Х. и от Л. Л. А.. По касационните жалби е образувано гр. дело № 126/2023 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, по което е налице произнасяне с определение № 2198 от 17.07.2023 г., с което Върховният касационен съд, І г.о., не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 226 от 28.06.2022 г. по в. гр. д. № 225/2022 г. на Русенския окръжен съд по касационни жалби, подадени от Й. Б. Х. и Л. Л. А.; осъдил е Й. Б. Х. от [населено място], обл. Пловдивска и Л. Л. А. от [населено място], [улица], вх.5, ет.6, да платят на Г. П. С. и В. Б. С. деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 1200 лв. Ответниците по молбата Г. П. С. и В. Б. С. вземат становище, че решението е изпълнено и да се върне внесената от молителите сума. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени искането в молбата и данните по делото, намира следното: От гореизложеното е видно, че е доказано внасянето на обезпечение по сметката на ВКС за обезпечения. Налице са предпоставките на чл. 282, ал. 5 ГПК за освобождаване на даденото обезпечение, доколкото въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, поради което на основание чл. 296, т. 3 ГПК е влязло в законна сила. Съдът, като съобрази, че въззивното решение е влязло в сила поради недопускането му до касационно обжалване и че няма основание за задържане на осн. чл. 282, ал.4 ГПК на внесената за обезпечение сума, приема, че същата в размер на 4 974.40 лв. следва да бъде преведена по посочената от молителя банкова сметка, на основание чл. 282, ал.5 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение