Определение № 50161 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1537/2022 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 501834/29.03.2023 г. по регистъра на ВКС, подадена от „Крис фешън индъстрийс“ АД, чрез адв. А. Т., с искане за допълване на решение № 50023 от 09.03.2023 г. по настоящото дело в частта му за разноските, чрез присъждане на претендираните от дружеството разноски съобразно постановения от касационния съд благоприятен за страната резултат - за оставяне в сила на въззивното решение в отхвърлителната му част за сумите над 670 лв. до 1852. 60 лв. – по претенцията за обезщетение на имуществени вреди и за сумата над 7 000 лв. до 15 000 лв. – по претенцията за обезщетение на неимуществени вреди. Ответникът по молбата – Д. П. И., чрез адв. Н. Д. и адв. Г. Р., в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за нейната неоснователност и необоснованост. Излага съображения, че не са налице предпоставките за присъждане на исканите с молбата разноски. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила и молба вх. № 502022 от 07.04.2023 г. по регистъра на ВКС, подадена от адв. Н. Д. и адв. Г. Р., в качеството им на процесуални представители на ищцата Д. П. И., с искане за изменение на решението по делото в частта му за разноските. Иска се присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение с оглед уважената част на исковите претенции – на сумата от още 472 лв. с ДДС в полза на адв. Н. Н. Д. за процесуално представителство в касационното производство и на сумата от 367. 50 лв. с ДДС в полза на адв. Г. Г. Р. за процесуалното представителство във въззивното производство. Ответникът по молбата – „Крис фешън индъстрийс“ АД, чрез адв. А. Т., в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че касационната инстанция изцяло е съобразила условията по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и правилно са редуцирани размерите на адвокатските възнаграждения съобразно уважената част от исковете. Твърди се, че предложената калкулация на размера на адвокатските възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, е изцяло неоснователна и несъстоятелна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С решение № 50023 от 09.03.2023 г. по настоящото дело е отменено решение № 9 от 17.01.2022 г. по гр. д. № 497/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. П. И. против „Крис фешън индъстрийс“ АД искове с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука в размер съответно до 670 лв. и до 7 000 лв. и вместо него е постановено решение за осъждане на дружеството да заплати на Д. П. И. на основание чл. 200 КТ сумите от 670 лв. и 7 000 лв. – обезщетения съответно за имуществени и неимуществени вреди. Въззивното решение, в частта за отхвърляне на исковете по чл. 200 КТ за сумите над 670 лв. до 1 852 лв. – по претенцията за обезщетение на имуществени вреди и за сумата над 7 000 лв. до 15 000 лв. – по претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, е оставено в сила. В частта на отхвърления иск по чл. 200 КТ на неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв. въззивното решение е обезсилено. С решението по делото настоящият състав е осъдил ответното дружество „Крис фешън индсътрийс“ АД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Г. Р. сумата 555 лв. – адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на ищцата във въззивното производство по делото, както и в полза на адв. Н. Д. сумата 725 лв. – адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на ищцата в касационното производство. Молбите за изменение, респ. за допълване на решението в частта за разноските са подадени в едномесечния срок от постановяването му (считано от 09.03.2023 г., тъй като е необжалваемо), т. е. в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и са допустими. Разгледани по същество, молбите са частично основателни. По молбата на ответника „Крис фешън индъстрийс“ АД: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна (по предявен иск или жалба) има право на разноски. В производството по делото, образувано по касационната жалба на Д. П. И. против въззивното решение на окръжния съд в [населено място], ответното дружество – молител е подало отговор на жалбата, по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е ангажирано подробно становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол и за нейната неоснователност. Ответникът е претендирал и сторените в касационното производство разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, с отразяване плащането на уговореното адвокатско възнаграждение от 1600 лв. в брой. С писмените бележки, депозирани преди откритото заседание на 16.02.2023 г., търговското дружество отново е поискало присъждане на сторените разноски, съгласно представения с отговора на касационната жалба списък по чл. 80 ГПК. С постановеното по настоящото дело решение № 50023 от 09.03.2023 г. на ВКС е оставено в сила въззивното решение в частта за отхвърляне на исковете по чл. 200 КТ за сумите над 670 лв. до 1852 лв. по претенцията за обезщетение на имуществени вреди и за сумата над 7 000 лв. до 15 000 лв. – по претенцията за обезщетение на неимуществени вреди. Предвид на този правен резултат, който е благоприятен за „Крис фешън индъстрийс“ АД, последното има право на разноски, чието присъждане е поискано своевременно, но съдът е пропуснал да се произнесе по тях с окончателния си акт. По отношение размера на разноските, дължими на ответника по делото. Страната е направила разноски в касационното производство, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Като доказателство за плащането молителят е представил към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 08.04.2022 г., с отразено в него плащане в брой на сумата от 1 600 лева. С оглед обстоятелството, че касационната жалба на ищцата е уважена в размер на 36. 17 % относно претенцията за имуществени вреди и в размер на 46. 67 % относно претенцията за неимуществени вреди, то следва, че ответникът има право на разноски за защитата си срещу останалата неуважена част от жалбата на насрещната страна (който резултат е благоприятен за него) – общо средно в размер на 58. 58 %. Съобразно горното, настоящият състав намира, че в полза на ответника следва да се присъдят разноски от 937. 28 лева – или 58. 58 % от общо претендираните 1 600 лв. Ето защо, молбата на „Крис фешън индъстрийс“ АД се явява основателна до посочения й размер, което налага допълване на постановеното решение в частта за разноските. По молбата на адвокати Д. и Р. – осъществили безплатна правна помощ на ищцата в производството пред втора и касационна инстанция: За присъждането на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, следва да бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените основания в чл. 38, ал. 1 ЗА. Когато е представен договор за правна защита и съдействие за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, за процесуално представителство по граждански дела с определен интерес, възнаграждението се определя с оглед уважената част на иска, т. е. ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно постановения правен резултат и условията, при които е представлявана ищцата във въззивното и касационното производство, както настоящият състав е констатирал в решението, нейните процесуални представители в съответната инстанция – адв. Г. Р. и адв. Н. Д., имат право да получат възнаграждение за оказаната безплатна правна защита. В конкретния случай дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата във въззивното производство се определя по чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1/2004 г. (изм., ДВ, бр. 68/2020 г.) - т. е. в редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие - 13.12.2021 г. и възлиза на 359. 68 лв. по исковата претенция за обезщетение на имуществени вреди (300 лв. + 7% за горницата над 1 000 лв.) и на 980 лв. по исковата претенция за обезщетение на неимуществени вреди (830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв.). Така определеното адвокатско възнаграждение следва да се редуцира съобразно уважените части от исковите претенции в размер на 670 лв. (от общо претендираните 1852. 60 лв. – обезщетение за имуществени вреди) и на 7 000 лв. от общо претендираните 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди), с оглед на което следващото се адвокатско възнаграждение в полза на адв. Р. възлиза на 130. 08 лв. по исковата претенция за обезщетение на имуществени вреди и съответно на 457. 33 лв. по тази за обезщетение на неимуществени вреди, или общо сума в размер на 587. 41 лв. Върху тази сума следва да бъде начислен ДДС, доколкото по делото са представени доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС, поради което общо в полза на адв. Г. Р. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 704. 89 лв. С решението по делото, настоящият състав му е присъдил сума в размер на 555 лв., поради което „Крис фешън индъстрийс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адв. Г. Р. допълнително сумата от 149. 89 лв., до който размер молбата се явява основателна и налага изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата в касационното производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1/2004 г. (в актуалната й редакция, изм., ДВ, бр. 88/2022 г.) предвид датата на сключването на договора за правна защита и съдействие – 15.02.2023 г. Същото възлиза в размер на 485. 26 лв. по исковата претенция за обезщетение на имуществени вреди (400 лв. + 10% за горницата над 1 000 лв.) и съответно на 1 750 лв. по тази за обезщетение на неимуществени вреди (1300 лв. + 9% за горницата над 10 000 лв.). Така определеното адвокатско възнаграждение следва да се редуцира съобразно уважените части от исковите претенции, с оглед на което същото възлиза на 175. 50 лв. по иска за обезщетяване на имуществени вреди и съответно на 816. 67 лв. по иска за обезщетяване на неимуществени вреди, или общо сума в размер на 992. 17 лв. Върху последната сума също следва да бъде начислен ДДС, поради което общо в полза на адв. Н. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1190. 60 лв. С решението по делото, настоящият състав му е присъдил сума в размер на 725 лв., поради което „Крис фешън индъстрийс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адв. Н. Д. допълнително сумата от 465. 60 лв., до който размер молбата се явява основателна и налага изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,