Определение № 114 от 11.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 880/2019 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Подадена е на 11.06.2019г. молба от В. Г. К. чрез пълномощника му адв. П. за допълване на постановеното по делото определение № 96 от 16.05.2019г. в частта му за разноските. Молителят претендира да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството, съразмерно с отхвърлената част на частната жалба. Изтъква, че с отговора на частната жалба е поискал присъждане на разноски, но в постановеното определение съдът не се е произнесъл по това искане. Ответницата по молбата Н. Г. Ш. взема становище, че молбата е недопустима поради липса на представен списък на разноските; евентуално, че е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. Неоснователен е доводът на ответницата, че липсата на списък за разноските обуславя недопустимост на молбата. Недопустимо би било искането за изменение на вече присъдени разноски, но не и това за допълване на съдебният акт когато той не съдържа произнасяне по разноските, какъвто е настоящия случай. В тази хипотеза ограничението на чл. 80, пр.2 ГПК е неприложимо. С определението от 16.05.2019г. настоящият състав е извършил частична корекция на постановеното от Кюстендилски окръжен съд определение № 628 от 08.11.2018г по гр.д. № 386/2017г., постановено по чл. 248 ГПК, като дължимите от Н. Г. Ш. на В. Г. К. разноски са намалени от 2020лв. на 1320лв. Доколкото искането на частната жалбоподателка Н. Ш. е било изцяло да отпадне задължението й за разноски, то с постановения акт жалбата й е частично уважена и частично отхвърлена. С отговора на частната жалба ответникът В. К. е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата по частната жалба в размер на 500лв. и е поискал присъждането им. По това искане в определението от 16.05.2019г. липсва произнасяне. При горните констатации настоящият състав намира молбата за допълване на определението с присъждане на полагащите се на ответника по частната жалба разноски за адвокатско възнаграждение, за неоснователна. Производството по ч.гр.д. № 880/2019г. е по частна жалба срещу определение на въззивен съд по чл. 248 ГПК, т.е. предмет на процесуалния спор са дължимите между страните разноски, присъдени с въззивното решение и потвърдени с определението по чл.248 ГПК. Съобразно създадената практика в такава хипотеза разноски на страните не следва да се присъждат, за да не се създават нови задължения за разноски в процеса за разноските, което би било в противоречие с целта на закона и уредбата на отговорността по чл. 78 и сл. ГПК. В този смисъл са: определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС; определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. на ІІ г.о., определение № 196/12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г. на І г.о., определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5089/2015 г. на ІІІ г.о., определение № 76 от 14.02.2019г. на ВКС по ч. гр. д. № 4562/2018 г. на III г.о. По тези съображения искането за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,