Определение № 18 от 25.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2276/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Д., подадена чрез адв. М. С. К., против решение № 928/13.02.2017 г. по в. гр. д. № 13146/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което са потвърдени решение № II-54-77 от 29.05.2015 г. и решение № 8025 от 07.06.2016 г., двете постановени по гр. д. № 12933/2011 г. по описа на Софийски районен съд в производство по съдебна делба, във фазата на извършването ѝ. Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно и иска неговата отмяна, като бъде уважено искането му за възлагане на допуснатия до делба имот. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Постъпил е писмен отговор от ответната страна по касация К. А. Б., подаден чрез пълномощника адв. С. В.. Изложени са съображения за неоснователност на подадената жалба, заявено е становище, че не са налице предпоставки за допускане до касационно разглеждане и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на I г.о. взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна – съделител в производство по съдебна делба на недвижим имот, във фазата на извършването ѝ, против решение, което подлежи на касационен контрол, но същата е процесуално недопустима, тъй като е просрочена. Препис от обжалваното решение е връчен на 16.02.2017 г., на посочения съдебен адрес на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. М. С. К., чрез П. Ц. - легитимирал се пред длъжностното лице по връчването като адвокатски сътрудник, при спазване разпореденото с чл. 51, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 283 ГПК касационната жалба се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването на страната. Срокът за касационно обжалване на въззивното решение по отношение на В. Г. Д. е изтекъл на 16.03.2017 г., четвъртък, присъствен ден. Касационната жалба е подадена пред Софийски градски съд на 20.03.2017 г. с вх. № 36401, видно от отбелязването на служителя. Съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само доколкото са налице процесуалните предпоставки за това. С императивна правна норма законодателят е предвидил какъв е срокът за обжалване на въззивното решение, поради което подаването в срок представлява процесуална предпоставка за редовност на жалбата. Касационната жалба на В. Г. Д. е подадена след изтичането на преклузивния срок за касационно обжалване и на това основание следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да бъдат възложени и направените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв., съгласно приложения договор за правна защита, в който е записано, че са платени в брой. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.