Определение № 3251 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3976/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. Й. срещу въззивно Решение № 631 от 26.05.2023 г. по в.гр.д.№ 848/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което (посредством потвърждаването на Решение № 275 от 31.01.2023 г. по гр.д.№ 13542/2021 г. на Районен съд – Варна) по предявения от Р. К. М. отрицателен установителен иск е прието за установено в отношенията между страните, че С. Н. Й. не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „П.“, „Св.Св. К. и Е.“, с площ от 1 183 кв.м. и граници: ПИ с идентификатори №№ ***; ***; ***; ***; *** и ***, като на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, т. І, рег.№ 1143, дело № 53/2017 г. на нотариус В. П., с район на действие този на ВРС, рег.№ 205 на НК. Настоящият състав на ВКС счита, че е налице основанието, предвидено с чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на съдиите Снежанка Николова и Гергана Никова от разглеждане на делото по следните съображения: С отговора на исковата молба настоящата касаторка е представила и се е позовала на Решение № 67 от 10.09.2021 г. по гр.д.№ 2280/2020 г. на ВКС, ІІ г.о. в подкрепа на поддържаната в отговора й теза, че именно тя, а не ищцата Р. К. М., е собственик на процесния имот по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност. Посоченото Решение № 67 от 10.09.2021 г. е постановено с участието на съдиите Снежанка Николова и Гергана Никова (докладчик) в процес относно собствеността на същия ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] по положителен установителен иск, предявен от Г.К. Ч. срещу С. Н. С. - понастоящем с фамилно име Й.. Произнасяйки се по тази претенция, в мотивите на решението съставът на ВКС е приел, че през 1992 г. имотът е реституиран след отмяна на отчуждаване, извършено през 1974 г. от бащата на ищцата в настоящия процес. Последната се позовава на това обстоятелство в исковата молба, обосновавайки правния интерес от разглеждането на предявения от нея срещу С. Н. Й. отрицателен установителен иск. От своя страна, както с въззивната жалба, така и с касационната жалба, възразявайки срещу допустимостта на първоинстанционното, респ. – въззивното решение, С. Н. Й. поддържа, че не е доказано нито придобиването на собствеността през 1964 г. в патримониума на бащата на ищцата (неин наследодател), нито реституирането на имота по реда на Разпореждане на МС № 15 от 24.07.1991 г. Така, макар тези въпроси да не са били централни при произнасянето на Решение № 67 от 10.09.2021 г., настоящият състав се явява ангажиран със становище по тях, а те имат обуславящо значение при преценката за допустимостта на обжалваното въззивно Решение № 631 от 26.05.2023 г. по в.гр.д.№ 848/2023 г. на Окръжен съд – Варна, за която касационната инстанция е длъжна да следи и служебно. По тази причина, независимо че с Решение № 67 от 10.09.2021 г. съдът не е обсъждал въпроса дали ответницата притежава правото на собственост върху ПИ № ***, настоящият съдебен състав намира, че, за елиминиране на всякакво съмнение относно разрешаването на висящия спор от безпристрастен съд, съдиите Снежанка Николова и Гергана Никова следва да бъдат отведени от разглеждането на гр.д.№ 3976/2023 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия