Определение № 2284 от 24.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2926/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №50165 от 10.10.2022г. по ч.гр.д.№3485/2022г. на Върховен касационен съд, I г.о. не е допусната до разглеждане подадената от П. Н. Г. молба вх.№5018081/04.02.2020г., уточнена с молби вх.№25132204/23.08.2021г., 25132203/23.08.2021г., 25140831/20.09.2021г., 25007469/01.02.2022г., 25009066/07.02.2022г., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на решение № І-47-25 от 19.02.2011г. по гр.д.№21019/2009г. на Софийски районен съд, 47 състав, потвърдено с решение от 22.12.2011г. по гр.д.№4970/2011г. на Софийски градски съд, недопуснато до касационно обжалване с определение №223 от 06.04.2012г. по гр.д.№269/2012г. на ВКС, ІІ г.о. Определението се обжалва с частна жалба вх.№509020/08.11.2022г., подадена от Б. П. Д. с искане за неговата отмяна. Жалбоподателката посочва, че разбира и приема записаното в определението за недопускане до разглеждане по същество на подадената от П. Н. Г. молба за отмяна, доколкото принципът на окончателността на съдебните решения не позволява тяхната отмяна да става лесно и без предварително приети от съда доказателства, както и поради обстоятелството, че този отказ се гради на нейна вина и колебание да не търси отговорност от представлявалия я по дело №21019/2009г. адвокат. Посочва, че съдът не е обърнал внимание на това, че поведението на адвоката било в разрез с нейните интереси, както и че нейният нотариален акт бил отменен, въпреки че законът изисква за това да е бил заведен иск от другата страна съгласно чл. 537 ГПК, както и че се е надявала тази очевидност на нарушаването на нейните интереси да може да послужи на ВКС като основание, доказващо липсата на адекватно представителство, което заедно с представените от П. Г. доказателства за качеството на свидетелите на ответниците да натежи достатъчно, за да се преразгледа решението на 47 състав на СРС. Подчертава при това, че и сега в производството се приемат твърденията на адвоката на ответниците на доверие без адекватна проверка. Навежда довод, че подписите на ответницата П. Ш. не са положени лично. Моли обжалваното определение да бъде отменено предвид очевидността на фактите, правещи решението на СРС отменимо, които счита и за доказани дори по това да не се е произнесъл друг съд. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по жалбата П. И. Ш. чрез процесуалния си представител адв.К. Янева-М. от САК, изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата В. Р. Ч. чрез процесуалния си представител адв.К. Янева-М. от САК, изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Я. Ц. Ч. чрез процесуалния си представител адв. К. Янева-М. от САК, изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, I г.о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 276, ал. 2 ГПК от легитимирана страна (праводател на лицето, което е подало молбата за отмяна) срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Неоснователни са съдържащите се в частната жалба оплаквания, а наведените от жалбоподателката твърдения не обосновават наличие на основание за отмяна на обжалваното определение. Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 303 ГПК. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в чл. 303 ГПК основание, което според молителя налага отмяна на влязлото в сила решение. ВКС не разполага с правомощието да се произнася по основания, които не са посочени в молбата за отмяна, вкл. да извършва преценка за нейната допустимост, изхождайки от други обстоятелства, дори тези обстоятелства да са свързани с правото на защита на участващите в производството по делото лица. В съответствие с изискванията на процесуалния закон, както и на указанията по неговото приложение, съдържащи се в ТР №7/2014 от 31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, тричленният състав на I г.о. на ВКС при постановяването на обжалваното определение е извършил преценка по допустимостта на подадената от П. Н. Г. молба за отмяна единствено въз основа на съдържащите се в тази молба твърдения за наличието на основания за отмяна на влязлото в сила решение на СРС, а именно чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Основание за отмяна с твърдение, че жалбоподателката Б. П. Д. е била лишена от възможността да участва в делото, респ. да не е била надлежно представлявана вследствие нарушаване на съответните правила, в молбата за отмяна не е посочено и именно поради тази причина съдът не е разполагал с правомощието да съобрази обстоятелствата, посочени в частната жалба. Поради същата причина тези обстоятелства не могат да бъдат съобразявани и от настоящия тричленен състав. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателката, че очевидността на фактите, твърдени в молбата за отмяна и в частната жалба, сама по себе си може да обоснове наличието на основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Законодателят изрично е предвидил, че неистинността на свидетелските показания представлява основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение само ако е установена по надлежния съдебен ред - с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Само твърдения или съмнения в тази насока не са достатъчни. В случая не са представени доказателства нито са наведени твърдения за осъществяването на тази предпоставка за разглеждането на молбата - не се твърди такава присъда да е била постановена. При постановяване на обжалваното определение тричленният състав на І г.о. на ВКС в съответствие с изискванията на процесуалния закон и на указанията по неговото приложение, дадени във вече посоченото тълкувателно решение, е съобразявал единствено обстоятелството, че неистинността на показанията на разпитаните по делото свидетели не е установена по предвидения в закона ред. По тези съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Доводите, че подписите на П. Ш. не са положени от нея не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са свързани с извършената при постановяване на обжалваното определение проверка по допустимостта на подадената от П. Н. Г. молба за отмяна. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение