Определение № 917 от 02.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1323/2023 г.

Производството е по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат С. Ч. - процесуален представител на И. Г. Т. и А. И. Т. - срещу определение на Софийски апелативен съд № 1986 от 27.07.2021 г. по гр.д.№ 2876/ 2020 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение № 171 от 01.03.2021 г. в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд отказал да присъди ДДС върху размера на адвокатското възнаграждение, което ответната страна е осъдена да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗА. Поддържа, че според трайната съдебна практика на регистрираните по ЗДДС адвокатски дружества или на преупълномощените от тях адвокати, се присъжда ДДС при оказана безплатна правна помощ, когато насрещната страна е осъдена да плати дължимото по чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение. В този смисъл бил и изричният текст на разпоредбата на пар.2а ДР НМРАВ, според която за регистрираните адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. По тези съображения счита за неправилно въззивното определение, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските и моли за отмяната му и за осъждане на ответника да заплати дължимия ДДС върху присъденото възнаграждение. Ответната по частната жалба страна - ЗД „Бул инс" АД - не взема становище. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна. Основното производство е образувано по искова молба на И. Г. Т. и А. И. Т. срещу ЗД „Бул инс" АД, предявени са осъдителни искове за сумата 200 000 лв за всеки от ищците. Първоинстанционният съд уважил исковете до размер 150 000 лв. И двете страни са обжалвали първоинстанционното решение /ответникът - само за разликата над 100 000 лв/, по жалбите им е образувано въззивно гр.д.№ 2876/ 2020 г. на Софийски апелативен съд. С решение от 01.03.2021 г. въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните части. В съответствие с решението си съдът разпределил между страните отговорността за разноските по делото, а на основание чл.38 ал.2 ЗА осъдил ЗД „Бул инс" АД да заплати на процесуалния представител на ищците адвокат С. Ч. 3 520 лв адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. На 13.04.2021 г. процесуалният представител на ищците поискал изменение на решението в частта за разноските, като посочил, че е представил доказателства за регистрация по ЗДДС и че дължимото възнаграждение с ДДС възлиза на 4 236 лв. С обжалваното в настоящето производство определение това искане е отхвърлено. Съдът посочил, че данъкът се дължи от регистрирано лице - доставчик на облагаема услуга, което е длъжно да го начисли в нарочен данъчен документ. Съдилищата не били такива лица и затова нямало законово основание да начисляват ДДС върху адвокатско възнаграждение, дължимо при оказана безплатна правна помощ. Пар.2а ДР НМРАВ противоречал на ЗДДС, тъй като предвиждал присъждане на неначислен и незаплатен ДДС, затова не следвало да се прилага. Определението е законосъобразно, а съдебната практика в обратния смисъл, на която жалбоподателят се позовава, не се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно чл.2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон, както и вносът на стоки. Видно от законовата уредба, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност. Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл.9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл.2 т.1 ЗДДС, чл.2 пар.1, б. „в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл.38 ал.2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Не следва нещо различно от разпоредбата на пар.2а ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения. Същото е прието в обжалваното определение и няма основания за отмяната му. По изложените съображения Върховният касационен съд