Определение № 140 от 15.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1611/2025 г.

Производството е по чл.48, ал.4 от Закон за арбитража (загл. изм. ДВ бр.63/2025г., в сила от 01.08.2025г.) Образувано е по искова молба, вх.№ 14694/06.08.2025г., подадена от П. Н. П., чрез адв.И. Р. от САК, с която против „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място], е предявен иск за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 801 от 19.03.2010г. по арб.дело № 801/2010г. на арбитър Б. Г.. С него се осъжда Н. Р. П. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място], сумата от 2431.18лв., ведно със законната лихва, считано от постановяване на решението до окончателното погасяване, и 90лв. разноски в арбитражното производство. В исковата молба са въведени твърдения, че ищцата е единствен наследник по закон (след извършен отказ от наследство от другия наследник по закон) на длъжника Н. П., починал на 18.01.2020г., против когото е образувано изпълнително дело № 20138410406262 по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841 на КЧСИ, по издадения въз основа на арбитражното решение в полза на ответното дружество изпълнителен лист, по което ищцата е конституирана като длъжник през 2024г. Ищцата намира за приложима нормата на чл.48, ал.3 ЗА (ред. след изм. ДВ бр.63/2025г.в сила от 01.08.2025г.), предвиждаща, че предявяването на иска за нищожност на арбитражно решение не е ограничен във времето. Същевременно поддържа, че кредитополучателят-длъжник не е бил надлежно уведомен за образуването на арбитражното дело и за арбитражното решение, като приложената по делото обратна разписка на куриерска компания Еконт Експрес не удостоверява посоченото в нея съдържание (решението по арбитражното дело); връчването е на адрес, различен от постоянния и настоящия адрес на длъжника, на който, съгласно ГПК е следвало да му се връчат книжа; длъжникът не е уведомен за производствата по издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение и не взел участие в тях, а приложеното по делото удостоверение на арбитър Б.Г. е издадено от некомпетентен орган. С постъпилия в срок отговор на исковата молба ответното дружество оспорва допустимостта, евентуално основателността на иска. Позовава се на разпоредбата на § 26 от ПЗР на ЗИД на ЗМТА (обн.ДВ бр.63/01.08.2025г.), предвиждаща, че иск за нищожност на решение, постановено преди влизането в сила на този закон, може да бъде предявен до изтичането на срока по чл. 48, ал. 1 и само на основанията, предвидени в закона към датата на постановяване на решението. Намира, че искът е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗА, поддържайки, че този срок е започнал да тече от 06.08.2010г., когато е връчено на арбитражното решение на наследодателя на ищцата лично на адреса, посочен в договора за кредит, видно от приложената товарителница по т.д.№ 5188/2011г. на СГС, евентуално - от 31.01.2024г., когато на ищцата е връчена поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В откритото съдебно заседание ищцата, чрез адв.И. Р., поддържа исковата молба и оспорва отговора, моли за уважаване на претенцията и за присъждане на разноски, а ответното дружество не се представлява. Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното: Основателно е възражението, че, тъй като арбитражното решение е постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж, е приложима разпоредбата на § 26 от ПЗР към ЗИД на ЗМТА (ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 1.08.2025г.), съгласно която иск за нищожност на решение, постановено преди влизането в сила на този закон, може да бъде предявен до изтичането на срока по чл.48, ал.1 ЗА. Този срок е тримесечен, преклузивен и започва да тече деня, в който молителят е получил арбитражното решение. Основателно е и възражението, че исковата молба е подадена след изтичане на срока по чл.48, ал.1 ЗА. Установява се от обратна разписка на л.8 от приложеното гр.д.№ 5188/2011г. на СГС, образувано по молба на ответното дружество за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение, и не се оспорва, че на 06.08.2010г. Н. Р. е получил лично отправената от арбитър Б. Г. по куриер пратка до него на адрес [населено място], [улица], с посочено съдържание „решение по арб.д.№ 801/05.02.2010. Неоснователен е доводът на ищцата, че обратната разписка не удостоверява посоченото в нея съдържание, което, противно на поддържаното, не е отразено от куриера, а от подателя на пратката. Предвид получаване на пратката лично от адресата Н. Р., е без значение адресът на връчването, респективно- това, че е на посочения в договора адрес, който е различен от постоянния и настоящия адрес на длъжника. Налага се извод, че от 06.08.2010г. по отношение на Н. Р. е започнал да тече тримесечният срок по чл. 48, ал. 1 ЗА. С оглед на това, е неотносим доводът за нарушаване на правото на участие на Н. Р. в развилото се след изтичане на срока по чл.48, ал.1 ЗА производството за издаване на изпълнителен лист. Производството за издаване на изпълнителен лист е уредено като едностранно (чл.405, ал.1 ГПК). Съгласно чл. 407 ГПК срокът за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист за длъжника започва да тече от връчване на поканата за доброволно изпълнение, която, в случая, видно от материалите по приложеното изпълнително дело (л.58-59) е връчена на 12.07.2013г. от куриер на длъжника Н. Р. чрез работодателя му „Престол“ ООД, [населено място]. Това връчване е надлежно, тъй като процесуалният закон изрично предвижда възможността за връчване чрез работодателя на адресата (чл.46, ал.2, изр.1, предл. посл.ГПК), а от приложеното по изпълнителното дело (л.62) писмо от „Престол“ ООД се установява, че към момента на връчването трудовото правоотношение не е било прекратено. На гърба на изпълнителния лист са отразени постъпления на суми за целия период от 16.08.2013г.- 15.10.2015г. в резултат от наложения от ЧСИ запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Ищцата е конституирана като длъжник по изпълнителното дело, в качеството й на наследник по закон на Н. П., с разпореждане на ЧСИ от 08.01.2024г. (л.138 от изп.дело). Връчена й е на 31.01.2024г. на адреса, посочен в исковата молба (с.К., м. „Кръста“ № 18), покана за доброволно изпълнение (известие л.142 от изп. дело). С молба от 08.02.2023г. ищцата, чрез адв.Р., е поискала издаване на удостоверение за размера на дълга, а с молба от 09.12.2024г. е заявила желанието си за доброволно уреждане на спора чрез взаимни отстъпки с взискателя. На гърба на изпълнителния лист са отразени постъпления в периода след смъртта на длъжника Н. Р. - на 13.04.2021г. и в периода март - август 2025г. Тъй като исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗА, образуваното по нея производство е недопустимо. Исковата молба следва да се върне, а производството по делото - прекрати. С оглед на този резултат ищцата следва да бъде осъдена да заплати, на осн. чл.78, ал.4 и ал.8 ГПК, на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 127.82 евро (250лв.) Мотивиран от това, съставът на I т.о.,