Определение № 418 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2789/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.М. Д. от АК – П. ,преупълномощена от адв. Р. П. като пълномощник на М. Я. Б., срещу определение № 1113 от 14.07..2020 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 370/2020 г., с което в производство по чл. 248, ал.1 ГПК и по молба на насрешната страна „ОСРАМ“ ЕООД, въззивният съд е изменил решението си в частта за разноските, като го е допълнил с присъждане на разноски за първоинстанционното производство предвид променения изход на делото по въззивното решение, постановено по трудов спор .В определението по реда на чл. 248, ал.1 ГПК ПОС е определил включително за първата инстанция/тъй като е пропуснал да го направи с решението / възнаграждение на безплатно поелият защитата на ищцата адв. Р. Р. П. съгласно чл. 38, ал.2 З Адв, съразмерно уважената част от иска с правно основание чл. 200, ал.1 КТ /в размер на 8000лв, присъдени като обезщетение за неимуществени вреди при претендирани 10 000 лв с частичен иск /, а съобразно отхвърлената част от иска е възложил задължение на ищцата да заплати разноски на ответната страна, вкл. да внесе в полза на бюджета на съда държавна такса в размер на 80 лв и разноски за експертиза в размер на 50 лв. С частната жалба се оспорва законосъобразността и правилността на определението, както по отношение определеното и присъдено на адв. Р. П. възнаграждение /предвид намяването му от 1150лв ,които са определени и присъдени с първоинстанционното решение съобразно уважаване на исковете в пълен размер / обективно и субективно съединени искове за присъждане на неимуществени вреди в размер на 10 000 лв - частичен иск и на имуществени вреди за сумата 38, 70 лв, е уважен / .Въззивният съд, разглеждайки жалба само в чатта за неимуществени вреди, е намалил обезщетението на 8000лв и е отхвърлил иска до заявения размер, което според жалбоподателката е дало неправилна насока при определянето на разноските за първа инстанция. С обжалваното определение адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв е намалено в нарушение на диспозитивното начало,т.е без да е въведено възражение за прекомерност Изтъква се, че при два обективно съединени иска /и предвид цената им/ минималното адвокатско възнаграждение е присъдено в размер под минимума по наредбата, без да се изложат мотиви за размера на намаляването с 530лв/ т.е ,от 1150 на 620лв/ Неправилно на ищцата са възложени разноски и държавни такси, след като е освободена от тях съгласно закона /чл. 83 ГПК/,не е съобразено правилно съотношението при изхода на делото във връзка с разноските на ответника. Претендират се разноски и за настоящето производство Ответникът „ОСРАМ“ ЕООД счита частната жалба за неоснователна Жалбата е частично основателна Незаконосъобразно,в нарушение на чл.78, ал.6 ГПК въззивният съд е възложил в тежест на ищцата да заплаща част от дължимата в полза на бюджета на съда държавна такса и съразмерно разноски за експертиза, поради отхвърлянето на иска за разликата над 8000лева, до заявените с петитума 10 000 лева по иска за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука .Ищцата е лице по чл.83 ГПК. В тази част определението следва да бъде отменено. Неоснователно е оплакването в частната касационна жалба за незаконосъобразно предприето намаляване на адвокатско възнаграждение без възражение .По реда на чл. 248 ал.1 ГПК въззивният съд не е прилагал чл.78,ал.5 ГПК, а чл.81 ГПК ,във вр чл. 38, ал.2 ЗАдв. и мотивите за определяне на възнаграждението на адвоката, осъществил защита безплатно, не обосновават вложеното от жалбоподателя праавно съдържание и направените оплаквания. Също така неоснователно е твърдението за определено адвокатско възнаграждение под минимума по Наредба №1/2004 на Висшия адвокатски съвет.като краен размер Въззиният съд не е изменил решението в частта, с която е определил и присъдил възнаграждение на адвоката за въззивната инстанция.Определил е допълнително следващото се възнаграждение за за първа инстанция, слеед като определеното по този ред в тази инстанция е при друг изход на делото. При претендирани наред с обезщетението за неимуществени вради/10 000 лева/ и имуществени такива от 38,70лв., не съществува императивно правило, обвързващо съда да калкулира минимално възнаграждение от 300 лева по иск за имуществените вреди, което да сборува с определеното съгласно цената по други иск. Основателно е оплакването за неправилно съотнесени разноски на ответника предвид изхода на делото, присъдени с определението в тежест на ищцата в размер на 200 лева, като част от разноски за адвокатска защита,. Пловдивски окръжен съд,който е бил длъжен да се занимае с разноските направени пред първа инстанция съгласно чл. 81 ГПК, е пропуснал да съобрази ,че критерият на чл. 78, ал.3 ГПК изисква да се отчете уважаването на иска в частта за имуществените вреди от първоинстанционния съд и влизането в сила на решението по този иск. За първа инстанция ответникът е установил 1000 разноски за адвокатска защита ,без в пълномощното тази защита да е поемана разделно по два иска.След като е приел ,че в сметката при определяне на възнаграждението по чл. 38 ЗАдв, защитата от адвокат по иска за имуществени вреди е мимимум 100 лева-дори цената му да е под този размер /както в случая/, от същия критерии по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е следвало да изхожда и при съотношението по чл.78, ал.3 ГПК ,като го приложи към възнаграждение от 900 лева за адвоката на ответната страна, а не към цялото/от 1000 лева /. Друг подход при възлагането на разноски, при тези обстоятелства, би накърнил принципа за равенство пред закона. Разноски в настоящето производство не се присъждат на страните, такива не се установяват, не се и дължат. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди в останалата част. Върховният касационен съд, състав на III- то г.о,