Решение № 3487 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9970/2025 г.

ВАСШесто отделение26.03.2026 г.докладчик Хайгухи Бодикян

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8743/04.08.2025г., постановено по административно дело № 265/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА Районната здравно осигурителна каса да заплати на „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение Проф. д-р Д. С. – Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 000090065, сумата 245 /двеста четиридесет и пет/ евро съдебни разноски. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ

Мотиви

Образувано е по касационна жалба на Директора на РЗОК Варна, подадена чрез процесуален представител П. И.-Сотирова срещу Решение № 8743/04.08.2025г., постановено по административно дело № 265/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба СБАГАЛ " Проф. д-р Димитър Стаматов" гр.Варна, в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за потвърждаване на съдебния акт. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С Решение № 8743/04.08.2025г., постановено по административно дело № 265/2024 г., Административен съд – Варна, е изменил Заповед за налагане на санкция № РД-11-1648/6/19.01.2024 г., издадена от Директора на Директора на Районната здравно-осигурителна каса – Варна, като намалил размера на наложената по т. 1 от заповедта финансова неустойка на основание чл. 457, ал. 3 от НРД от 350 лв. на 200 лева, както и намали размера на всяка от наложените по т. 2, 3, 4 и 5 от заповедта финансови неустойки на основание чл. 455, ал. 3 от НРД от 350 лв. на 200 лева. За да постанови този резултат, първоинстонционният съд обосновал правен извод за безспорна установеност на извършените от лечебното заведение нарушения. Така по отношение на нарушението визирано в т.1 от административния акт на чл. 322, ал. 1, т. 1 от НРД, съдът мотивирал правен извод основан на доказателствата, които установяват липсата на подпис на пациентката, удостоверяващ получаването на издадена епикриза по ИБР № 4747/11/2023. По представеното в съдебно заседание подписано копие на експертизата, съдът посочил липсата на възможност да се установи кога е положен този подпис. Според съда, липсата на подпис в приложения в ИЗ екземпляр от епикризата е нарушение на правилата за работа с медицинска документация и не отговаря на критерия за маловажен случай по чл. 449, ал. 4 от НРД. По т.1 съдът възприел доводите в жалбата единствено и само по отношение на определения размер на санкцията от 350лв.,т.к. в заповедта не били изложени конкретни мотиви относно определянето на размера на санкцията в максимален размер. За да измени обжалваната заповед по отношение на размера на наложената санкция по т. 1 до минимума от 200 лева, съдът обосновал извод, че изложените мотиви в административния акт не били достатъчни за установяване тежестта на нарушението. По отношение на наложените с обжалваната заповед 4 финансови неустойки в размер на 350 лева всяка на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за нарушение на чл. 30 от НРД, вр. чл. 2, ал. 3 и чл. 24а, ал. 2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, съдът приел като основание за тези санкции констатациите, че пациентките по ИБР № № 4645/11/2023, 4567/11/2023, 4538/11/2023 и 4614/11/2023 са заплатили по 900 лева за допълнително поискана услуга „престой в предродилна зала в подобрени битови условия“. Съдът подкрепил тезата на лечебното заведение, че предродилната зала не представлява болнична стая за престой на пациентите, за които наредбата допуска различни битови условия и съответно възможност за избор на пациентите срещу допълнително заплащане да бъдат настанени при подобрени битови условия.В съдебния акт е посочено, че предродилната зала е част от родилната зала в хипотеза на организация на лечебното заведение по т. 3.1.1.2.2.1 от Глава ІІІ на Наредба № 9/27.04.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. В тази връзка е констатирано, че в ценоразписа на лечебното заведение е предвидена по т. 3 отделна услуга „самостоятелна стая в подобрени битови условия (ет. 4)“ на цена 80 лева на ден, без уточнение дали става въпрос за престой преди или след раждането. Услугата по т. 2 от ценоразписа „престой в предродилна зала в подобрени битови условия“ е друга еднократна услуга. Категорични са изводите на съда, че в предродилната зала се извършва медицинска дейност – водене на І период от раждането, която е обхваната от НРД и е платена от касата, а съгласно чл. 33, т. 4 от НРД 2023-2025г., изпълнителите на медицинска помощ са задължени да не изискват плащане или доплащане за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК. Предвид установеното завишаване на правомощия с въвеждането на допълнителна услуга „подобрени битови условия“ за предродилна зала и с получаването на заплащане за „подобрени битови условия“ в помещение извън предвидените в чл. 24а, ал. 1, т. 1 от наредбата, са потвърдени изводите на административния орган за нарушаване на условията и реда за оказване на медицинската помощ по НРД, като сумите платени за тези условия са неправомерно получени, в нарушение на чл. 30 от НРД, вр. чл. 24а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. За да намали наложената санкция по тези нарушения,Относно размера на определената санкция, съдът отново е приел, че са определени неправилно, като се е позовал на чл. 455, ал. 3 от НРД, който предвижда диапазон на санкциите за нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ от 200 до 500 лева, а а размерът на наложените санкции в средния размер за съответното нарушение – 350 лева не бил обоснован с уточнения за тежестта на извършените деяния, поради наложените санкции по т. 2—5 от заповедта е постановено да се намалят до минимума в посочената разпоредба от 200 лева за всяка. Решението е правилно и законосъобразно постановено. По делото е установено, че със заповед Заповед № РД-11-1648/07.12.2023 г. на Директора на РЗОК – Варна е възложено извършването на планова, тематична, първична, самостоятелна проверка на лечебното заведение за спазване на сключения договор за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД. Проверката е завършила с Протокол № РД-11-1648/1/15.12.2023 г., в който са отразени установените нарушения. С процесната заповед са наложени санкции – финансови неустойки за нарушение на чл. 322, ал. 1, т. 1 от НРД, както и за нарушение на чл. 30 от НРД, вр. чл. 2, ал. 3 и чл. 24а, ал. 2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по време на престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК. Наложени са санкции финансова неустойка в размер от по 350 лева на основание чл. 455, ал. 3 от НРДМД 2023 г. Съгласно чл. 455, ал. 3 от Национален рамков договор за медицинските дейности 2023-2025 г., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. Лечебното заведение като изпълнител на болнична медицинска помощ е извършило нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, представляващо основание за налагане на санкции по чл. 455, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., свързани с реда за оказване на медицинска помощ. От доказателствата по делото и от заключението по съдебно-медицинска експертиза, се установява, че положената медицинска грижа не е в обема, предвиден, съгласно определящите и правила. По категоричен начин е установена липсата на подпис в приложения в ИЗ екземпляр от епикризата, което е нарушение на правилата за работа с медицинска документация и не отговаря на критерия за маловажен случай по чл. 449, ал. 4 от НРД. Установени са нарушения чрез завишаване на правомощия на лечебното заведение с въвеждането на допълнителна услуга „подобрени битови условия“ за предродилна зала, както и с получаването на заплащане за „подобрени битови условия“ в помещение извън предвидените в чл. 24а, ал. 1, т. 1 от наредбата. Наложените санкции- финансова неустойка са в размер на по 350 лева за всяко едно от нарушенията. Предвид обстоятелството, че Директорът на РЗОК не е изложил мотиви досежно размера на санкциите, които административният съд законосъобразно е ценил като нереализиращи в достатъчна степен дискреционните правомощия на органа и поради което правилно е редуцирал същите до минимален размер. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, прецизно е установил всички значими за спорното право факти и обстоятелства и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт е постановен при точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Съобразени са доводите на страните в изразените от тях становища като са обсъдени заявените аргументи. Напълно се споделя становището на съда по отношение размера на санкциите, които са намалени до предвидения в чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. минимум предвид липсата на конкретни и ясни мотиви за налагането им в максимален размер, каквито са задължителни при налагане на предвидено в правна норма относително определено наказание. Правилно е отчетена и липсата на конкретни отегчаващи обстоятелства, които да обусловят различен правен резултат. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. По делото ответникът има претенция за разноски в размер на 480лв. с ДДС, която следва да се уважи в този размер при превалутиране в размер на 245 евро, които РЗОК следва да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

19