Определение № 537 от 29.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1972/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Б. Й. със съдебен адрес в [населено място] срещу определение № 97 от 25.05.2017 г., постановено по в. ч. т. д. № 145/2017 г. на Апелативен съд - Велико Т.. С посоченото определение е оставена без разглеждане като недопустима подадената от В. Б. Й. частна жалба вх. № 1667/19.04.2017 г. срещу определение № 188 от 10.04.2017 г. на Окръжен съд - Габрово, с което е оставена без уважение молба на частния жалбоподател за спиране на производството пред Търговски регистър при Агенция по вписванията по заявление № А5 от 06.02.2017 г. с вх. № 20170206194118 по партидата на [фирма]. В частната жалба се поддържат бланкетни оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане същото да бъде отменено, а делото - върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на оставената без разглеждане частна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без разглеждане частната жалба на В. Й., Апелативен съд - Велико Т. е приел, че определението, с което Окръжен съд - Габрово е отказал да спре инциираното със заявление от 06.02.2017 г. вписване в Агенция по вписванията - Търговски регистър на обстоятелства по партидата на [фирма] не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и в закона не е предвидена възможност да бъде обжалвано. Въззивният съд е изложил съображения, че с разпоредбата на чл.536, ал.3, изр.2 ГПК е уредена изрично обжалваемост по реда на Глава двадесет и втора от ГПК само на определението на съда за спиране на охранителното производство по вписване, но не и на определението за отказ да се постанови исканото спиране. Определението е правилно. Съгласно чл.536, ал.3 ГПК /редакция ДВ бр.99/2012 г./, охранителното производство се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл.19, ал.5 от Закона за търговския регистър. В изр.2 на чл.536, ал.3 ГПК е посочено, че определението на съда за спиране подлежи на обжалване, като обжалването се реализира по реда на глава двадесет и първа, т. е. по реда за обжалване на определенията. Текстът на чл.536, ал.3, изр.3 ГПК е ясен и урежда изрично обжалваемост по реда на чл.274 и сл. ГПК само на определението, с което съдът спира охранителното производство в случаите на чл.19, ал.5 ЗТР. Изричната разпоредба на чл.536, ал.3, изр.2 ГПК не подлежи на разширително тълкуване, поради което е неприложима по отношение на определението, с което искането за спиране на охранителното производство не е уважено от съда. В този смисъл е и произнасянето в определение № 385 от 31.05.2013 г., постановено по ч. т. д. № 2190/2013 г. от друг състав на ВКС, Търговска колегия. Предвид изложеното, законосъобразен е изводът на Апелативен съд - Велико Т., че определението на Окръжен съд - Габрово, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател В. Й. за спиране на производството по чл.19, ал.5 ЗТР, не подлежи на обжалване с частна жалба. Необжалваемостта на постановеното от окръжния съд определение обуславя недопустимост на подадената срещу него частна жалба и с оглед на това обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,