Определение № 60134 от 27.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4194/2021 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Образувано е по искане на З. Д. Р., чрез процесуалния му представител адв. В. С., за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 1375 от 04.08.2021 г. по в.гр.д. № 19/2021 г. на Окръжен съд-Варна. С него е потвърдено решение № 261256 от 16.11.2020 г. на РС - Варна по гр. д. № 2207/2018 г., с което по иск с правно основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на З. Д. Р., че "СИЙ САЙД" ЕООД, [населено място] е собственик на обособената и оградена реална част с площ от 252 кв. м., намираща се изцяло в границите на имот с идентификатор № .............по КК И КР на [населено място], целия с площ от 21704 кв. м. (по скица – 21702 кв. м.) и е осъден З. Д. Р. да предаде на "СИЙ САЙД" ЕООД, [населено място] владението върху обособената и оградена реална част с площ от 252 кв. м., намираща се изцяло в границите на имот с идентификатор № ............, както З. Д. Р. е осъден да заплати на "СИЙ САЙД" ЕООД, [населено място] сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на описания имот за периода от 14.02.2013 г. до 13.02.2018 г., на основание чл. 59 от ЗЗД. По делото има данни, че въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от З. Д. Р.. Съгласно чл. 282, ал.1 ГПК подадената касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение, но жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението, като представи надлежно обезпечение, определено по правилата на чл. 282, ал.2 ГПК. Видно от представените по делото платежни нареждания от 17.09.2021г. и от 25.10.2021 г. молителят е внесъл по сметка на ВКС обезпечение в размер на общо 10871,30 лв., предвид на което и са налице основанията по чл. 282 ТПК за спиране на изпълнението. При произнасянето си Върховният касационен съд констатира следното: По делото е представено удостоверение за данъчна оценка, видно от което данъчната оценка на имот с идентификатор № ............, целият с площ от 21 702 кв.м. е 7 871,30 лв. Предмет на спора е реална част с площ от 252 кв. м., намираща се изцяло в границите на имот с идентификатор № .............по КК И КР на [населено място], целият с площ от 21704 кв. м., предвид на което размерът на гаранцията по иска по чл. 108 ЗС, определен по правилото на чл. 282, ал.2, т.2 ГПК, следва да се равнява на данъчната оценка върху спорната част от имота или на 91,40 лв. Следователно по двата обективно съединени иска гаранцията е в общ размер на 3 091,40 лв. Т.е. дадените указания на молителя за внасяне на гаранция в по- висок размер са неправилни и на същия следва да се възстанови надвнесената в резултат на тези указания гаранция в размер на 7 779,90 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение