Определение № 1019 от 04.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 198/2026 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Настоящият съдебен състав е сезиран с молба от А. Е. П., подадена чрез процесуалния му представител, с искане за изменение на определение № 395/28.01.2026 г. по настоящото дело в частта за разноските. В молбата се твърди прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна - М. Т. Ш.. В молбата се сочи, че размерът на определеното адвокатско възнаграждение многократно надвишавал размера на възнаграждението по чл. 7, ал. 1, т. 7 от НМРАВ. Молителят счита, че обема и съдържанието на осъщественото от адвоката процесуално представителство пред касационната инстанция се изразявал единствено в подаване на отговор на частна касационна жалба. Ответникът по молбата - М. Т. Ш., чрез процесуалния си представител, с подадения отговор възразява, че молбата е неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на своето становище. С определението, постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, съдът е приел за неоснователна подадената от А. Е. П. частна жалба, поради което е потвърдил обжалваното от същия определение на друг състав на ВКС. С оглед изхода на спора, за неоснователност на подадената частна жалба, частният жалбоподател е бил осъден да заплати на М. Т. Ш. сумата 560 евро – разноски пред настоящата инстанция, изразени в уговореното и реално изплатено адвокатско възнаграждение. Молбата е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Прекомерно е това адвокатско възнаграждение, което е уговорено в съществено отклонение от обичайния и разумен размер на адвокатските възнаграждения за отнесените до касационната инстанция дела със сходен предмет и подобна правна и фактическа сложност. Именно на плоскостта на правната и фактическа сложност на делото съдът извършва преценка дали уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в прекомерен размер, при която не е обвързан от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с ново наименование Наредба № 1/ 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че съдът е длъжен да съобрази размера на дължимото адвокатско възнаграждение с разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с ново наименование Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/. С решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/2022 е прието противоречието на Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с ново наименование Наредба № 1/ 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ на правото на Европейския съюз, поради което същата не следва да бъде съобразявана. При подробен и задълбочен анализ и изготвянето на правно издържан отговор на частната жалба, обхващащ всички възражения, както и необходимостта от отчитане спецификите на конкретния казус, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 560 евро не е прекомерно. В заключение: Положеният труд от процесуалния представител на ищцата е съответен на правната и фактическа сложност на делото, проявена и в двете посоки. По изложените съображения искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, а с това – и молбата по чл. 248 ГПК Воден от горното, съдът