Определение № 1977 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3627/2023 г.

Производството е с правно основание чл.248, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от С. С. А., С. К. М., А. К. М., К. М. К., М. М. К., А. М. К., последните трима действащи чрез законния си представител С. А. Е. и С. М. К., действаща чрез своята майка и законен представител К. К., всички чрез процесуалния представител адвокат Ч. против определение № 135 от 15.06.2023г. постановено по в.т.д. № 90/2022г. на Апелативен съд Велико Търново, в частта с която са осъдени да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 350лв., юрисконсулско възнаграждание. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: Със сега обжалваното определение АС Велико Търново е изменил, на основание чл.248 ГПК, постановеното от него решение в частта за разноските и вместо това е постановил друго с което е определил юрисконсулско възнаграждение от 350лв. В мотивите си е посочил, че първоинстанционното решение е било обжалвано в отхъврлителрната му част за сумата от по 100 000лв., обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от родителите на пострадалото лице /като част от жалбоподателите са наследници на починалия в хода на производството К. М. А., баща на починалото в резултат на ПТП лице/. От така претендираните суми съдът е уважил иска в размер на по 30 000лв. /или го е отхвърли за 120 000лв./ Дължимите на ответната страна разноски за юрисконсулско възнаграждение, въззивният съд е определил, на основание чл.78, ал.3, вр.с ал.8 ГПК, съобразявайки предвидените в чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ възможности, отчитайки – границите по ал.1 от 100 до 360лв. и възможността за увеличение по чл.25, ал.2, която е решил да не приложи - пред вид обстоятелството, че производството е приключило след проведеното едно открито съдебно заседание. В настоящата си частна жалба изложените от жалбоподателите доводи са за липса на попорционално намаление от страна на съда, съобразно изхода на спора до следващите се /според тях/ 269лв. Настоящият съдебен състав намира изложените от жалбоподателя доводи са несъотносими, а обжалвания акт за правилен. С оглед изхода на спора, ответната страна има право на разноски за юрисконсулско възнаграждение. Доколкото ответника е юридическо лице, приложение намира нормата на чл.78, ал.8 ГПК, съгласно която – размерът на възнаграждението се определя от съда, но той „не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Следователно, така цитираната норма –предоставя на съда възможността да определи размера на дължимото възнаграждение, като законодателят е поставил само ограничение – да не се надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. В случая, законовите изисквания на чл.78, ал.8 ГПК са били спазени, поради което обжалваният акт е правилен. Съдът е съобразил поставеното му законово ограничение /не е надхвърлил максимално определеният размер за съответния вид дело/ и - видно от изложените му мотиви - е извършил изискуемата се преценка, отказвайки да приложи възможността по чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ /касаеща защитата по дела като настоящето, с материален интерес над 10 000лв./ Законово изискване за попорционално /на отхвърлената част от иска/ намаление на дължимото юрисконсулско възнаграждение няма, поради което и направеното в този смисъл възражение е неоснователно. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение