Определение № 1238 от 13.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1796/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Булпетрол Трейд“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 91 от 05.06.2023 г. по в. гр. д. № 20/2023 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 541 от 21.11.2022 г. по гр. д. № 718/2022 г. на Видински районен съд. С първоинстанционния акт е обявен за недействителен по отношение на държавата, по предявени от Национална агенция за приходите против „Булпетрол Трейд“ ЕООД, [населено място] и „Булнефт Газ“ ЕООД, [населено място] искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ДОПК, договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор № 10971.81.72 по КК на [населено място], с площ 4002 кв. м, обективиран в н. а. № 32, том I, рег. № 552, дело 23 от 19.01.2018г. на нотариус Н. А., № 28 по регистъра на Нотариалната камара. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Изразено е несъгласие с извода, че са налице основанията по ДОПК за отмяна на процесната сделка. Твърди се, че: не са събрани доказателства за връчване на заповедта за възлагане на ревизия; към момента на сделката дружеството-ответник не е имало публични задължения; продаденото имущество не надвишава полученото, като данъчната оценка не е относима към действителната му стойност; изслушаната по делото експертиза е неточна и неправилно не е игнорирана от първоинстанционния съд; не е доказано намерение да се увреди публичния взискател; налице е заплащане на публичните задължения. Релевирано е оплакване и за липса на мотиви, тъй като не са обсъдени всички доказателства в тяхната цялост. Освен това, според касатора, въззивният съд не е коригирал доклада на първата инстанция, който не отговаря на изискванията на ГПК. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Следва ли въззивният съд да провери редовността на исковата молба и при констатиране на нередовност да даде указания на ищеца за отстраняване на същата; 2. За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, както и възраженията в жалбата и въз основа на тях да изложи мотиви защо потвърждава първоинстанционното решение по всеки от предявените искове; 3. По приложението на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК във връзка с установяване намерението за увреждане на публичния взискател, като елемент на фактическия състав на посочената норма, в хипотезата на сключена сделка преди издаването на ревизионен акт“. Във връзка с първия въпрос касаторът поддържа, че е налице нередовност на исковата молба, която е довела до недопустимост на въззивното решение. По отношение на останалите два въпроса твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. По-конкретно, счита, че вторият въпрос е решен в противоречие с решение № 149 от 03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о., тъй като в решението липсва яснота по всеки от фактическите състави, а третият въпрос – в противоречие с решението по гр. д. № 308/2011 г. ВКС, III г. о. Ответникът по касация – Национална агенция за приходите, чрез публичен изпълнител при ТД на НАП, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 27.10.2023 г. „Булнефт Газ“ ЕООД, [населено място] – необходим другар на касатора – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ДОПК за прогласяване недействителността на извършената от „Булпетрол Трейд“ ЕООД, [населено място] в полза на „Булнефт Газ“ ЕООД, [населено място] сделка за продажба на процесния недвижим имот, въззивният съд е приел за доказани както общите елементи за всички фактически състави на посочената разпоредба, така и елементите, специфични за всеки от поддържаните състави, а именно: 1. Разпоредителна сделка от 19.01.2018г. със собствен на длъжника имот, извършена след датата на връчване на заповед № Р-04000517008564-020-001 за възлагане на ревизия на същия – 07.12.2017г.; 2. Установени в резултат от ревизията публични задължения за данъци в размер на сумата 164 400.78 лв. в тежест на дружеството-ответник, извършило разпоредителната сделка; 3. Значително несъответствие между продаденото и полученото като стойност имущество (чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК), доколкото имуществото е прехвърлено за сумата 5 900 лева, която е много под установената от експертизата негова пазарна стойност към датата на сделката – 26 000 лв., както и под данъчната му оценка – 21 770.90 лв.; 4. Свързаност на лицата по см. на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК (чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК), предвид обстоятелството, че едноличните собственици на капитала на двете дружества и управляващи същите са в родство по права линия от първа степен (едноличният собственик и управител на „Булпетрол Трейд“ ЕООД – Ц. А. Ф. е баща на едноличния собственик и управител на „Булнефт Газ“ ЕООД – В. Ц. А.); 5. Намерение да се увреди публичния взискател (чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК), счетено за установено поради констатираната свързаност между длъжника и неговия съконтрагент. Въззивният съд е преценил процесната сделка като увреждаща държавата в качеството й на кредитор с публични вземания, тъй като се затруднява удовлетворяването на кредитора, доколкото длъжникът се е лишил от правото си на собственост върху недвижим имот, намалявайки по този начин сигурните си ликвидни активи. Като неоснователни решаващият състав е счел съдържащите се във въззивната жалба доводи: По отношение твърдението, че не са събрани доказателства за връчване на заповедта за възлагане на ревизия е посочил, че същата е връчена електронно на ответника – чрез изпращане на електронно съобщение на посочения от дружеството електронен адрес, и е получено, видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол". Доколкото страните не са оспорили заключението на вещото лице, нито е поискана нова експертиза, съдът е приел, че не са налице процесуални нарушения във връзка с допускането и приемането му, и поради непосочване в жалбата какви са неточностите в експертизата е намерил оплакването за липса на несъответствие между дадено и получено по сделката за неоснователно. За недоказано е преценено и съдържащото се в жалбата напълно неконкретизирано твърдение, че е налице заплащане на публичните задължения на ответника. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо, в какъвто смисъл е и първият от поставените от касатора въпроси. В съответствие с изискванията на процесуалния закон, в исковата молба ищецът е изложил достатъчно ясно обстоятелствата, от които произтичат претендираните от него права, като е формулирал конкретно и отправеното до съда искане. Поради това, не може да се счете, че е налице нередовност на исковата молба и съответно недопустимост на постановеното по нея решение. Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по останалите два въпроса, тъй като не е налице противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС. Точно обратното, именно в съответствие с нея въззивният съд е изложил подробни съображения в подкрепа на направените фактически и правни изводи по всеки от предявените искове, обсъдил е всички относими към спора доказателства и е отговорил на всички оплаквания във възизвната жалба, независимо от това, че са схематични и неконкретизирани (напълно идентични и в касационната жалба). Изцяло е съобразил и практиката по приложението на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК (приетото в решението по гр. д. № 308/2011 г. ВКС, III г. о.) във връзка с установяване намерението за увреждане на публичния взискател, като елемент на фактическия състав на посочената норма. С оглед на горното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Независимо от посочения изход на делото, предвид липсата на заявено от ответника искане, на същия не се присъждат разноски. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК