Определение № 2576 от 28.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1296/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 13012/10.07.2025г. на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД, с която се иска връщане на сумата от 50 000 лева. Съгласно изложеното в молбата сумата е била преведена по сметка на ВКС като надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК и с определение на този съд е било спряно изпълнението на осъдителното въззивно решение № 27 от 25.01.2024г. по в.т.д. № 376/2022г. на Апелативен съд – Варна. С ново определение, постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Сумата по осъдителното решение срещу застрахователя (главница, лихви и разноски) е изцяло платена по сметка на ЧСИ В. М., пред която е било образувано изпълнително дело № 20248600400381 с взискател ищцата А. М. Х.. Към молбата на застрахователното дружество е представено платежно нареждане от 06.12.2024г. за сума от 75 745. 01 лева във връзка с изпълнителното дело. А. М. Х. не е дала становище по искането за връщане на гаранцията. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 504 от 05.03.2024г. по ч.т.д. № 408/2024г. на ВКС, ТК, І т.о. е било постановено спиране на изпълнението на решение № 27 от 25.01.2024г. по в.т.д. № 376/2022г. на Апелативен съд – Варна. С решението, като е потвърдено частично и е отменено частично решение № 19 от 28.04.2022г. по т.д. № 85/2021г. на Окръжен съд – Търговище, касаторът е осъден да заплати на А. М. Х. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 50 000 лева със законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното плащане. Присъденото обезщетение е било за причинени неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.06.2021г. по причина на водача на товарен автомобил “Форд“, модел „Транзит“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при „Армеец“ АД. Във връзка с постановеното спиране от застрахователното дружество е била внесена парична гаранция от 50 000 лева, обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение. С определение № 3057 от 21.11.2024г. по настоящото касационно производство въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Паричната сума, предмет на осъдителния иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е преведена по банкова сметка на ЧСИ В. М. на 06.12.2024г., след наложен запор по образуваното от А. М. Х. изпълнително дело № 20248600400381. Не е спорно, че сумата е получена от ищцата след извършено разпределение. Също съгласно нова изготвена справка от счетоводител и към настоящия момент сумата от 50 000 лева е налична по сметка на Върховния касационен съд. При тези изложени обстоятелства молбата на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна. Внесеното от застрахователното дружество обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признатото с въззивното решение парично притезание, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. След влизане в сила на въззивното решение на Апелативен съд - Варна с недопускането му до касационно обжалване паричното притезание на ищцата (главница, лихви и разноски) е изцяло погасено от застрахователното дружество чрез плащане и внесеното обезпечение следва да се освободи, като се преведе по сметка на вносителя. Вече не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. По връщане на внесеното обезпечение не е възразила и самата ищца. Не са налице обстоятелства по чл. 82 от ГПК, препятстващи връщането на сумата от 50 000 лева. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 21.11.2024г., с влизането в сила на определението по чл. 288 от ГПК, съгласно разрешението по посоченото тълкувателно решение, и едногодишният срок по чл. 82 от ГПК не е изтекъл. Воден от горното съдът