Определение № 3432 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2914/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Р. Т., чрез адв. Кирова, срещу Определение №409 от 02.02.2026г., постановено по адм. дело №8/2026г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена е без разглеждане жалбата му срещу твърдян изричен отказ обективиран в писмо с изх. № 949/12.12.2025 г. на главния архитект на Община Пазарджик и е прекратено производството по делото. Излагат се доводи, че същото е неправилно на основанията по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Претендира се отмяна на определението, връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав и се претендира присъждане на разноски. Ответникът – главен архитект на Община Пазарджик не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба на Р. Т. срещу твърдян изричен отказ обективиран в писмо с изх. № 949/12.12.2025 г. на главния архитект на Община Пазарджик. За да стигне до обжалвания резултат, съдът е приел, че административното производство е инициирано със заявление с вх. № УТ-6107/08.12.2025 г. подадено до главен архитект на Община Пазарджик от адв. Кирова, в качеството й на пълномощник на Р. Т., за издаване на виза за проучване и проектиране на УПИ XV-371 в кв.36 по плана на [населено място]. С оспореното писмо с изх. № 949/12.12.2025 г., адресирано до адв. Кирова, в качеството й на пълномощник на Р. Т., главният архитект на Община Пазарджик, във връзка със заявление с вх. № УТ-6107/08.12.2025 г, заявява, че имотът, за който се иска издаване на виза, е с неприложена регулация, поради което е необходимо да се изработи частично изменение на плана за регулация и застрояване и след влизането му в сила да се заяви нова скица и виза. При тези фактически установявания съдът извел правен извод, че оспорването е недопустимо, тъй като процесното писмо не представлява индивидуален административен акт, а има само уведомителен характер, и като такъв не подлежи съдебен контрол, поради което на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението е неправилно. Незаконосъобразен е извода на съда, че оспореното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Съдържанието на процесното писмо недвусмислено сочи на изричен отказ на ответния административен орган да се произнесе по искането на оспорващия да му бъде издадена виза за проучване и проектиране. В него не се съдържа указание за представяне на документи за окомплектоване на преписката, необходими за преценка основателността на искането, а първо се прави констатация, че имотът е с неприложена регулация, след което се поставя условие за иницииране и приключване на съвсем различна административна процедура по ЗУТ от поисканата, а именно процедура по изработване на частично изменение на плана за регулация и застрояване за процесния имот, като едва след влизането му в сила оспорващия да поиска нова процедура по издаване на виза за проучване и проектиране. Обективираното в процесното писмо волеизявление несъмнено поставя край на административната процедура във връзка с искането на Р. Т., отправено със заявление с вх. № УТ-6107/08.12.2025г., до главен архитект на Община Пазарджик. Липса на приложен подробен устройствен план по отношение регулацията на процесното УПИ, не представлява пречка за издаване на исканата виза за проучването и проектирането му. Такова законово изискване не се съдържа в специалния нормативен акт, уреждащ правилата по устройство на територията, строителството и контролът им – ЗУТ. Поставеното в процесното писмо изискване, освен, че не намира законова основа, ограничава съществено правата на заявителя, собственик на съответното УПИ, като резултат от бездействието на другата страна - общинската администрация, като на практика дава възможност на компетентния административен орган неограничено във времето да отлага изпълнението на това си публично задължение. Именно такива правни аргументи са развити и в Решение № 17 на КС на РБ - ДВ, бр. 94 от 12.11.2021 г., с което разпоредбата на чл. 148, ал. 16 ЗУТ е обявена за противоконституционна. Тази разпоредба е била изрична, досежно издаването на разрешение за строеж, като завършващ етап в разрешаването на строителството, но мотивите за обявяването на нейната противоконституционност са остносими и за настоящия случай, в който е поискано издаване на виза за проучване и проектиране, която задължително предхожда процедурите по одобряване на инвестиционните проекти и разрешаване на строителство в съответното УПИ. Ето защо, процесното писмо, с обективираното в него волеизявление, носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК във връзка с чл. 214 във връзка с чл. 215 от ЗУТ, съответно жалбата срещу него е годна за разглеждане по съдебен ред. С оглед горното, обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. По искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски, следва да се произнесе първоинстанционният съд с оглед окончателния изход на спора, по аргумент от чл.226, ал.3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,