Решение № 5243 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 402/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Газ трейдинг 2002“ ЕООД, представлявано от управителя В. Г., чрез пълномощник адв. Р. Коцев, против решение № 1217 от 18.12.2025г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-968/2025г. В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение на КЗК е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изложени са подробни съображения, с които се отричат изводите на КЗК за законосъобразно избрана от възложителя процедура на договаряне без предварително обявление в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3 ЗОП. Твърди се, че не са били налице условията за прилагане на този ред за възлагане на обществени поръчки, тъй като „Овергаз мрежи“ АД не притежава изключителни права да доставя природен газ на територията на община Варна, за да се приеме, че поръчката може да бъде изпълнена само от него. Прави се искане за отмяна на решението на КЗК и произнасяне по същество с отмяна на решението на възложителя за откриване на процедура на договаряне без предварително обявление. Ответникът – ректорът на Технически университет - Варна, чрез процесуален представител, в представено по делото становище излага аргументи за неоснователност на касационната жалба и моли решението на КЗК да бъде оставено в сила. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред КЗК по преписка № КЗК-968/2025г. е образувано по жалба на „Газ трейдинг 2002“ ЕООД срещу решение № F765495/30.10.2025 г. на ректора на Технически университет - Варна за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, по вид "Договаряне без предварително обявление" с предмет: "Доставка на природен газ за нуждите на Технически Университет - Варна по обособени позиции". Процедурата е с уникален № 00966/2025-0011 в ЦАИС ЕОП. Конкретно са изложени оплаквания срещу т. ІV.4) от обжалваното решение, която предвижда следното: "… договорите от първа до четвърта обособена позиция включително ще бъдат сключени с дружество "Овергаз мрежи" АД, притежаващо изключителни права за разпределение на природен газ и снабдяване с природен газ от краен снабдител на територията на Варна…" С обжалваното решение № 1217 от 18.12.2025г. е оставена без уважение жалбата на „Газ трейдинг 2002“ ЕООД срещу решение № F765495/30.10.2025 г. на ректора на Технически университет - Варна за откриване на процедура на договаряне без предварително обявление с гореописан предмет, както и е възложено на посоченото дружество да заплати на Технически университет - Варна направените разноски в производството в размер на 300 лева. За да постанови този резултат, КЗК е счела за неоснователни доводите на жалбоподателя „Газ трейдинг 2002“ ЕООД за незаконосъобразно избрана възлагателна процедура, поради липса на предпоставките по чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗОП. Съобразено е, че за прилагане на визирания облекчен ред за възлагане, в относимата за случая хипотеза по т. 3, следва да е доказано, че поръчката може да бъде изпълнена само от определен изпълнител поради наличие на изключителни права, като в съответствие с чл. 79, ал. 6 ЗОП възложителят дължи мотивиране на приложимото основание по ал. 1. След подробен анализ на мотивите за избор на процедура, изложени в оспореното решение на възложителя, КЗК е приела, че те са в достатъчна степен ясни, конкретни и пълни. От тези мотиви се установява, че изборът на такъв вид процедура е обусловен от факта, че преносът и търговията с природен газ е дейност, която подлежи на лицензиране, като съгласно чл. 43, ал. 2, т. 1 и 2а, както и ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за една обособена територия на страната се издава само една лицензия за разпределение и снабдяване с природен газ от крайни снабдители. В случая „Овергаз мрежи“ АД притежава лицензии и за двете дейности, поради което е единственият възможен изпълнител на настоящата поръчка за съответните райони от първа до четвърта обособена позиция включително и възлагането й на друго лице би довело до нарушаване на изключителни права, придобити по силата на издадените от КЕВР лицензии. С оглед на така дадената от възложителя обосновка за избор на процедура и установените в тази връзка правнорелевантни факти, КЗК е стигнала до заключение, че са изпълнени предпоставките за прилагане на облекчения ред за възлагане в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗОП. Отбелязано е, че съобразно издадените му лицензии "Овергаз мрежи" АД е едновременно оператор на газоразпределителната мрежа и краен снабдител на територията на община Варна, като според чл. 43, ал. 6 ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за снабдяване с природен газ от крайни снабдители. Направен е извод, че когато крайният клиент е присъединен към газоразпределителната мрежа, доставката до него може да се извършва само от лицето, което има лицензия за снабдяване с природен газ от краен снабдител за съответната територия, в случая това е „Овергаз мрежи“ АД. Според КЗК, действително разпоредбата на чл. 181, т. 2 ЗЕ дава възможност договорите за природен газ да се сключват при свободно договаряни между страните цени, извън случаите по т. 1, но тази разпоредба е приложима само ако клиентът е присъединен директно към газопреносната мрежа. В заключение е възприета преценката на възложителя, че доколкото обектите от първа до четвърта обособена позиция се намират на територията на гр. Варна и "Овергаз мрежи" АД притежава изключителни права за разпределение на природен газ и снабдяване с природен газ от краен снабдител на тази територия, това дружество се явява единственият възможен изпълнител на настоящата поръчка за съответните райони и възлагането й на друго лице би довело до нарушаване на изключителни права, придобити по силата на издадените от КЕВР лицензии. Счетено е, че възложителят е изпълнил императивното изискване по чл. 65, ал. 2 ППЗОП за мотивиране на избора на процедура, в случая - договаряне без предварителна покана за участие и е обосновал наличието на условията по чл. 79, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗОП. Обжалваното решение на КЗК е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на възложителя, възприета и от КЗК, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на процедура на договаряне без предварително обявление в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗОП – поръчката може да бъде изпълнена само от определен изпълнител поради наличие на изключителни права. Предмет на обявената поръчка е доставка на природен газ за нуждите на ТУ-Варна, като не е спорно, че „Овергаз мрежи“ АД притежава лицензии както за разпределение на природен газ (чл. 43, ал. 2, т. 1 ЗЕ), така и за снабдяване с природен газ от крайни снабдители (чл. 43, ал. 2, т. 2а ЗЕ) на територията на община Варна. Спорен е въпросът дали „Овергаз мрежи“ АД, като титуляр на лицензия за снабдяване с природен газ от крайни снабдители на територията на община Варна, притежава изключителни права да доставя природен газ за обектите на ТУ-Варна на територията на община Варна, с оглед на което се явява единствен възможен изпълнител на поръчката. Действително, по аргумент от ограничението, въведено с чл. 43, ал. 6 ЗЕ - за една обособена територия да се издава само една лицензия за снабдяване с природен газ от крайни снабдители, „Овергаз мрежи“ АД е единствен краен снабдител на територията на община Варна. Легална дефиниция на понятието „краен снабдител“ е дадена в § 1, т. 28а, б. „б“ ДР на ЗЕ, а именно „енергийно предприятие, снабдяващо с природен газ обекти на клиенти, присъединени към газоразпределителната мрежа в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.“ Видно, че законовата дефиниция, сама по себе си указва, че крайният снабдител не е единствен възможен доставчик на природен газ на съответната територия, тъй като крайните клиенти, какъвто е възложителят, могат да изберат и друг доставчик. Според чл. 178а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител е лицензирано за дейността си лице, което осигурява снабдяването с природен газ на крайни клиенти, присъединени към газоразпределителна мрежа, в съответствие с правилата по чл. 21, ал. 1, т. 10. Съгласно чл. 180, ал. 1 и 2 ЗЕ всеки клиент, присъединен към газопреносна и/или газоразпределителна мрежа, има право да избира доставчик на природен газ, независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, като операторът на мрежата, чрез съответните промени в договорите за пренос, отразява смяната на доставчика съгласно правилата по чл. 173, ал. 1 до три седмици след получаване на писменото искане на клиента. Според чл. 181 ЗЕ договорите за природен газ се сключват: 1. при регулирани от комисията цени за услуги от обществен интерес по преноса, разпределението и доставката на природен газ; 2. при свободно договаряни между страните цени - извън случаите по т. 1. С оглед на изложеното, при така очертаната нормативна регламентация, следва изводът, че „крайният клиент“ по смисъла на § 1, т. 27г ДР на ЗЕ, какъвто в случая е възложителят, не е задължен да купува природен газ от „краен снабдител“, който да се счита за единствен възможен доставчик. Неправилно, противоречащо на чл. 180, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 28а, б. „б“ ДР на ЗЕ, е заключението на КЗК, че когато крайният клиент е присъединен към газоразпределителната мрежа, доставката до него може да се извършва само от лицето, което има лицензия за снабдяване с природен газ от крайни снабдители за съответната територия. Следва да се прави разлика между краен снабдител – лицензиран доставчик, който снабдява клиенти, присъединени към газоразпределителна мрежа, при публично известни общи условия, и търговец на природен газ – лицензиран участник на свободния пазар, от когото клиентът също може да купува газ. Това че обектите на ТУ-Варна попадат в лицензионната територия на крайния снабдител „Овергаз мрежи“ АД, не означава, че възложителят не може да закупи газ от търговци на свободния пазар. Да се отрече възможността на крайния клиент да избере търговец на природен газ на свободния пазар, на практика означава да се отрече създадената либерализация на газовия пазар и правото на избор на доставчик в условията на конкурентна среда. Не е вярна и тезата на КЗК, че нормата на чл. 181, т. 2 ЗЕ – за свободно договаряни между страните цени, е приложима единствено за клиенти, присъединени директно към газопреносната мрежа. В нормата на чл. 180, ал. 1 ЗЕ ясно са включени клиентите, присъдени към газопреносна и/или газоразпределителна мрежа. На практика доставчик на природен газ може да бъде всеки лицензиран търговец на газ, тоест, притежаващ лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. Няма спор, че самата доставка ще се осъществи чрез газоразпределителната мрежа, оперирана от „Овергаз мрежи“ АД. Но това не означава, че „Овергаз мрежи“ АД, само защото разполага с лицензии за разпределение на природен газ и за снабдяване с природен газ от крайни снабдители, е единственият възможен изпълнител на доставката. Лицензията по чл. 43, ал. 2, т. 2а ЗЕ – за снабдяване с природен газ от крайни снабдители, не дава изключителни права на „Овергаз мрежи“ АД да доставя природен газ на възложителя, за да се прилага процедура на договаряне без предварително обявление в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗОП. Всички останали въпроси, на които е акцентирал възложителят, както в становището си пред КЗК, така и пред настоящата инстанция, не оборват извода за липса на материалноправно основание за избор на този вид процедура, поради липса на изключителни права, притежавани от „Овергаз мрежи“ АД. Аргументите, че съобразно чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗЕ крайният снабдител ще доставя природен газ по регулирани от КЕВР цени или че крайният клиент може, но не е задължен да избира доставчик на природен газ, както и че не е ясно дали конкретно жалбоподателят „Газ трейдинг 2002“ ЕООД има осигурен достъп до газоразпределителната мрежа на гр. Варна, за да може да осигури доставката, по никакъв начин не променят факта, че „Овергаз мрежи“ АД няма изключителни права да доставя природен газ и съответно не може да се счита за единствен възможен изпълнител на поръчката. Тъкмо напротив, при провеждане на конкурентна процедура, в съответствие с принципите, прогласени в чл. 2, ал. 1 ЗОП, би могло да се постигнат цени, дори по-ниски от определените от КЕВР. С оглед на горното, налага се извод, че възложителят не е имал основание да прилага процедура на договаряне без предварително обявление при условията на чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗОП, като изложените от него мотиви за избор на такъв ред за възлагане противоречат на относимата нормативна уредба по Закона за енергетиката. По изложените съображения решението на КЗК, с което е оставено в сила решението на възложителя, като неправилно следва да бъде отменено, при което да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата на „Газ трейдинг 2002“ ЕООД и да бъде отменено решение № F765495/30.10.2025 г. на ректора на Технически университет - Варна за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, по вид "Договаряне без предварително обявление" с предмет: "Доставка на природен газ за нуждите на Технически Университет - Варна по обособени позиции". Предвид изхода от спора, основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноските, направени пред КЗК и ВАС, доказателства за плащането на които са приложени по преписката и в съдебното производство. Поради това Технически Университет – Варна следва да бъде осъден да заплати на „Газ трейдинг 2002“ ЕООД направените от него разноски в размер общо на 4 740 евро, включващи изплатени държавни такси от по 1700 лв., при равностойност 870 евро, за производствата пред КЗК и ВАС, и адвокатски възнаграждения в размер на 4300 лв. и съответно 3300 лв. за същите производства, при равностойност 2199 евро, съответно – 1687 евро, намалени до 1500 евро за всяко производство, която сума, предвид направеното от ответника възражение за прекомерност, съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора, и отговаря на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК във вр. с чл. 216 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,