Решение № 221 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2010 г.

Решение № 221 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 600 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 778/10 г. Окръжен съд [населено място] е потвърдил решение № 95 от 11.01.2010 г. по гр. д. № 1500/08 г. на Районен съд [населено място], с което предявения от Д. П. К. и М. П. К. - Д. срещу И. Г. С., М. Г. Б., Г. Д. С., С. Х. И. и Ц. Л. И. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР е отхвърлен. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Д. К. и М. К. - Д. Оплакванията, развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответниците по касация И. С., М. Б., Г. С., С. И. и Ц. И. не вземат становище. С определение № 92 от 2.02.2011 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпросите дали мълчаливият отказ на администрацията по молба, подадена в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, е пречка за подаване на втора молба за оценка и прилагане на новия регулационния план и дали след като не е спазен срока по § 6, ал. 2 ПР на ЗУТ и придаваемото място не е заето или заплатено, е отпаднало вещноправното действие на регулационния план. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: По формулираните въпроси настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 6 З. (отм.) административен акт се издава от овластения за това орган съобразно предоставената му компетентност, а предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 1 З. (отм.), непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде исканият от заинтересуваното лице акт. Според § 6, ал. 2 ПР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. По силата на този текст органът който трябва да постанови административния акт е общинската администрация. Тя е длъжна да се произнесе по искане за оценка на имот който е придаден по заварени към 31.03.2001 г. дворищнорегулационни планове, ако искането е направено до 30.09.2001 г. За започнало производство се счита денят на подаване на искането за оценка в общинската администрация. От момента на подаване на искането, за администрацията тече едномесечен срок в който трябва да извърши оценка на придаваемата част. Когато административният орган действа при обвързана компетентност, въпросът дали при наличието на определените от закона факти трябва да се издаде акт и какво е неговото съдържание е предварително решен от законодателя. В случаите по § 6, ал. 2 от ЗУТ административният орган действува именно при обвързана компетентност, тъй като по закон е длъжен да се произнесе по искането на заинтересованото лице. Единствената предпоставка предвидена в тази императивна разпоредба на закона е дали по действащия регулационен план има придаване по регулация и дали молбата за оценка на придаваемия имот е подадена в срок. При наличието им административният орган е длъжен да изготви оценка, независимо че същата е изготвена след изтичане на законния едномесечен срок. Само ако заинтересованото лице не е подало молбата за оценка в срока по § 6, ал. 2 ПР на ЗУТ, съгласно § 8, ал. 1 ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. По основателността на касационната жалба: За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че спорният въпрос е дали регулационния план от 1982 г., с който към имота на ответниците се придават по регулация 38 кв. м. от имота на ищците е приложен, както и дали ответниците са спазили срока по § 6, ал. 2 ЗУТ. Според съда, молбата на ответниците била подадена в срок и непроизнасянето на административния орган представлявал мълчалив отказ, който не заличава последиците от спазване на срока. Затова регулацията била приложена и искът бил неоснователен. В касационната жалба се твърди, че регулацията не е приложена, тъй като срокът по § 6, ал. 2 ЗУТ не е бил спазен. Ответниците не са обжалвали мълчаливия отказ на администрацията, а втора им молба е подадена след изтичане на преклузивния срок. Установено е, че ищците са собственици на УПИ Х-1303, 1304, 1305 с неуредена регулация в кв. 167-стар, 58-нов, по плана на [населено място]. Ответниците са собственици на УПИ III-1298. Към 31.03.2001 г. е бил в сила КРП от 1982 г., с който към парцела на ответниците се придават 38 кв. м. На 26.06.2001 г. ответниците подали молба до общинската администрация за оценка на придаваемата част. На 20.04.2004 г. подали втора молба, с която искат администрацията да се произнесе по вече подадената молба. Комисията за изготвяне на оценки отказала да оцени придаваемата част, тъй като не били налице предпоставките на § 6, ал. 3 ЗУТ. Решението било отменено от съда и преписката е върната за изготвяне оценка на придаваемото място. С решение № 2852 от 4.03.2010 г. по адм. д. № 153/09 г. на ВАС решението на комисията по чл. 210 ЗУТ, с което е определена оценката на придаваемото място, е определена за окончателна. При установената фактическа обстановка жалбата е неоснователна. Влезлият в сила дворищнорегулационен план при действието на З. (отм.) има пряко вещноправно действие само доколкото регулацията е приложена. Ако в шестмесечния срок по § 6, ал. 2 ПЗР ЗУТ регулацията не е приложена и не е реализирано заемането на придаваемите части от съседните имоти, действието на неприложената регулация се прекратява. В случая, с оглед отговора на формулираните въпроси, ответниците не са пропуснали преклузивния срок, тъй като са подали молбата си в срока записан в закона. От гледна точка на вещноправното действие за прилагане на регулацията, по-късното произнасяне по молбата за оценка е факт който е ирелевантен за спора, тъй като се касае за обвързана компетентност на администрацията. Като е приел, че следва да се зачете действието на неприложения план и е отхвърлил иска, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС