Определение № 5571 от 02.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4351/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 129228 от 31.10.2025 г., подадена от Нотариус Л. А. Л. чрез адв. М. И. против определение № 19263 от 09.10.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 10171/2025 г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение частна жалба с вх. № 18-00-73 от 09.09.2025 г., подадена от нотариус Л. Л., срещу определение № 970 от 21.08.2025 г. на съдия по вписванията при CPC за отказ от вписване на препис от обявено саморъчно завещание – завет рег. № 1741/12.08.2025 г., том I, акт № 49, н.д. № 4/2025 г.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, игнорирайки задължителните разяснения в ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, касаещи обхвата на проверката, извършвана от съдията по вписванията. Намира за неправилен също така основния извод на въззивния съд, че липсата на отразяване в удостоверение за данъчна оценка за наличие или липса на публични задължения удостоверява наличието на такива, което обуславя и недопустимост на вписването.

В изложението към жалбата се поддържа наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационния контрол. Формулирани са следните правни въпроси:

1. Следва ли липсата на изрично отбелязване на отрицателен факт в издаден официален данъчен документ да бъде тълкувана от Съдията по вписванията с аргумент за наличие на такъв положителен?;

2. Длъжен ли е Съдията по вписванията да извърши при всички случаи на сезиране за подлежащ на вписване акт, делегираната му от закона проверка по електронен път в Националната агенция по приходите?

3. В правомощията на Съдията по вписванията ли е процесуалната компетентност да извърши инцидентен контрол върху административен акт (удостоверение) издаден от компетентен данъчен орган в кръга на неговите правомощия?;

4. Следва ли пред Съдията по вписванията, сезиран с молба за вписване на подлежащ на вписване акт, да се доказват факти и обстоятелства, различни от тези делегирани му от закона и формалната проверка?;

5. Доколкото завещанието е едностранна правна сделка, с която едно лице /завещател/ безвъзмездно и отменимо се разпорежда за след своята смърт с имуществото си в полза на лице, следва ли да се приеме за обоснован и аргументиран извод, че е налице хипотезата на увреждане на кредитор на публични задължения по чл. 264, ал. 1 от ДОПК?

6. Какъв е постановеният акт – въззивно решение или определение, постановено при незачитане задължителната по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК практика на ВКС?

7. В правомощията на въззивният съд ли е да тълкува тълкувателен акт, без да се съобрази с изричните указания от ВКС при постановяването му, както и с константната съдебна практика на ВКС?

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното:

С молба, имаща характера на заявление, с вх. № 71585 от 21.08.2025 г., нотариус Л. Л. е поискал вписването на препис извлечение от саморъчно завещание с общ рег. №1741/12.08.2025 г., том I, акт №49, дело №4/2025 г. по описа на същия нотариус. С процесното завещание Х. Х. Т. е завещал на внуците си Д. Ю. Т. и Х. Ю. Т. подробно описаните в завещанието апартамент и гараж, находящи се в [населено място].

С определение № 970 от 21.08.2025 г. съдията по вписванията е постановил отказ за вписване на гореописания акт с единствения аргумент, че в приложеното писмо от Столична Община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП – Красно село“ не е отразена липсата на непогасени данъчни задължения за имота, което водело до недопустимост на вписването, позовавайки се нормата на чл. 264, ал. 1 ДОПК.

За да потвърди този резултат, въззивният съд приел, че основание за постановяването на отказ за вписването на завещанието е представянето на данъчна оценка, удостоверяваща наличието или липсата на непогасени данъчни задължения. Обосновал също, че правилото на чл. 264, ал. 1, изр. посл. ДОПК е насочено към защита на публичния интерес и следва да се тълкува, че има за цел да повиши реалната събираемост на публичните задължения чрез въведеното формално изискване такива да не са налице към момента на вписването, удостоверяването на което се извършва от съдията по вписванията или чрез представянето на нарочен документ – данъчна оценка. Като приел, че вписването на завет може да се осъществи единствено в първата хипотезата на чл. 264, ал. 4 ДОПК, т.е след погасяването на данъчни задължения за имота, наличието или липсата на които се удостоверяват в данъчната оценка, въззивният съд изложил, че не споделя поддържаното в частната жалба и приетото в цитираната от жалбоподателя практика на ВКС (определение № 5916/18.12.2024 г., по ч.гр.д.№ 4319/2024 г., I ГО на ВКС) за неприложимост на изискването по чл. 264, ал. 1, изр. посл. ДОПК за представянето на данъчна оценка за имот, предмет на завет, в която не е отразено наличието или липсата на данъчни задължения, като основание за отказ от поисканото вписване. В този смисъл и постановил акта си, оставяйки без уважение частната жалба на нотариуса.

При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на Второ гражданско отделение на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне по обобщения въпрос за приложението на чл. 264, ал. 1 ДОПК в хипотеза, при която се иска вписване на завет с предмет недвижим имот.

Въпросът е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правораздавателна дейност на съда, като е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз определение № 5916 от 18.12.2024 г. по ч.гр.д. № 4319/2024 г. на І г.о на ВКС, в което е прието, че изискването по чл. 264, ал. 1, изр.последно ДОПК е неприложимо в хипотеза, при която се иска вписване на завещание, представляващо завет на недвижим имот. Този отговор е аргументиран с това, че обезпечителната цел на разпоредбата на чл. 264 ДОПК /да предотврати невъзможността за принудително изпълнение върху имота след прехвърлянето му/ не може да бъде постигната в случай на завет, тъй като собствеността върху недвижимия имот вече е преминала в патримониума на заветника, заедно с тежестите, обременяващи имота, още с факта на откриване на наследството и принудително събиране на непогасените данъчни задължения за имота може да бъде осъществено. Интересът на държавата е защитен.

Настоящият състав споделя изводите в горецитираното определение и намира, че по същество частната касационна жалба е основателна.

Въззивният съд неправилно и в противоречие с материалния и процесуалния закон не е отчел особеностите на конкретния случай и е постановил акта си в разрез с отговора на обуславящия правен въпрос и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., в което е прието, че от проверката, извършвана от съдията по вписванията по молба за вписване на актове са изключени материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, която хипотеза в настоящия случай не е налице.

След като представеният за вписване акт формално отговаря на изискванията за вписването му, което е изрично предвидено в закона и са спазени установените в Правилника за вписванията изисквания относно неговото съдържание, респ. са представени необходимите за формалната проверка документи, липсва основание да бъде отказано неговото вписване, в частност посоченото от въззивния съд такова - липсата в приложеното удостоверение за данъчната оценка, издадено от общината, на отбелязване за наличието или липсата на данъчни задължения за имота.

Следва да се отбележи също, че в представената от нотариуса с молбата за вписване "Справка за наличие или липса на задължения за целите на чл. 264 ДОПК" към 14.04.2024 г. за наследодателя Т. се установява, че липсват такива, доколкото в графата "за принудително събиране на публични вземания" е посочен размер на задължението - 0 /нула/.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени като се разпореди вписване на обявеното от нотариус Л. саморъчно завещание.

По изложените съображения, настоящия състав на ВКС, II г.о